Зелендол – Уикипедия

Зелендол

Zelendol view 1 Rila
България
42.0095° с. ш. 23.0315° и. д.
Зелендол
Област Благоевград
42.0095° с. ш. 23.0315° и. д.
Зелендол
Общи данни
Население215 души[1] (15 март 2024 г.)
30,6 души/km²
Землище7044 km²
Надм. височина480 m
Пощ. код2745
Тел. код07415
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ30702
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Благоевград
Методи Байкушев
(ПП – ДБ; 2023)

Зелѐндол е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград. До 1934 година името на селото е Делиязмино.[2][3]

Селото се намира на второкласен международен път 106 за Северна Македония през ГКПП Станке Лисичково. Отстои от столицата София на 97 km, от Благоевград на 4,3 km, а от границата със Северна Македония на 26 km. Съседни села са Селище, Горно Българчево, Долно Българчево, Покровник. В подножието му минава малка рекичка, а само на 1500 метра в посока Благоевград е река Струма.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Дилямзино, чифлик на 2 часа разстояние. Изкарва много хубава пшеница. Има 35 къщи.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Делиязмино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

През ноември 1944 година в Зелендол е създаден първият концентрационен лагер на комунистическия режим в България, в който са въдворени 203 цивилни граждани на Германия и нейни съюзници.[6]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Дилямзино (Дели Хамза) брои 200 души, всичките българи-християни.[7]

Численост на населението според преброяванията през годините:[8][9]

Година на
преброяване
Численост
1934324
1946340
1956361
1965299
1975278
1985254
1992236
2001223
2011220
2021213
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]

Численост Дял (в %)
Общо 220 100.00
Българи 218 99.09
Турци 0 0.00
Цигани 0 0.00
Други
Не се самоопределят
Неотговорили 1 0.45

Около селото се намират редица фирми, в които хората от него и околностите намират препитание.

В непосредствена близост се намира най-големият за югозапада свинекомплекс „Кембароу“.

На 8 септември в църквата „Пресвета Богородица“, ежегодно се прави курбан (събор) в селото.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Наименования на местности и забележителности свързани със селото: черква „Пресвета Богородица“, начално училище „Иван Рилски“ (което се използва за детска градина), Чуката (от където се вижда целият Благоевград, река Струма, Рила и Пирин планина), Белия камък, Петревото къще, Равнака, Светата вода.

Крепостта „Калиакра“-късноантична и средновековна крепост в с. Зелен дол, община Благоевград, научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова;

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София, 1989.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 353.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 21.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
  6. Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0543-4. с. 387.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  8. „Справка за населението на село Зелендол, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 21 октомври 2017.
  9. „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 21 октомври 2017.
  10. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2018.