Зенитно-ракетни войски – Уикипедия
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Зенитно – ракетни войски (ЗРВ) са род войски, чието предназначение е за отразяване на средствата за въздушно нападение на противника.
По същество (от 1960 години) представляват основната огнева мощ на Противовъздушната отбрана (ПВО).
Въоръжени са със Зенитно – ракетни комплекси (ЗРК).
Зенитно – войски в Българската армия
[редактиране | редактиране на кода]В Българската армия Зенитно – ракетни войски са застъпени от (от 1960 години).
В зависимост от предназначението се подразделят на:
- Зенитно – ракетни войски за ПВО на страната
- Зенитно – ракетни войски за ПВО на войските – сухопътни войски (СВ) и военно – морски флот (ВМФ)
Ракетни комплекси на въоръжение в Зенитно – ракетни войски на Българската армия
[редактиране | редактиране на кода]Зенитно – ракетните комплекси (ЗРК) – представляват съвкупност от функционално свързани бойни и технически средства, обезпечаващи решаване на задачите за отразяване на средствата за въздушно нападение на противника.
В общия случай, в състава на ЗРК влизат:
- Средства за транспротриране на зенитни управляеми ракети (ЗУР), обслужването им, и зараждането с тях на пусковите установки (ПУ);
- Пускови установки (ПУ) за ЗУР;
- Зенитни управляеми ракети (ЗУР);
- Средства за разузнаване на въздушния противник, определяне на държавната принадлежност на въздушните цели, т.нар. системи свой-чужд;
- Средства за управление на ЗУР (може да се намира и на самата ЗУР – при самонасочване);
- Средства за съпровождане на въздушните цели, (може да се намира и на самата ЗУР);
- Средства за съпровождане на ЗУР (за самонасочващи не е необходимо);
- Средства за контрол и обезпечаване на работоспособността на оборудването на ЗРК.
Номер по ред | Предназначение | Означение на комплекса | Означение на ракетата | Означение на НАТО | На въоръжение |
---|---|---|---|---|---|
1. | С-75 | SA-2 „Guideline“ | |||
2. | С-125 | SA-3 „GOA“ | |||
3. | C-200 | SA-5 „Gammon“ | |||
4. | C-300[1] | SA-10C „Grumble“ | |||
5. | 2К12 „КУБ“ [2] | SA-6 „GAINFUL“ | |||
6. | 9К32М "Стрела-2М[3] | SA-7 „Grail“ | |||
7. | 9К33 „ОСА“[4] | SA-8 „Gecko“ | |||
8. | 9К35 „СТРЕЛА-10СВ“[5] | SA-13 Gopher | |||
Схващания за бойното използване и развръщане на Зенитно – ракетни войски (ПВО на страната)
[редактиране | редактиране на кода]Схващания за бойното използване Зенитно – ракетни войски
[редактиране | редактиране на кода]Основни принципи са:
- Масиране на силите и средствата за защита на най-важните обекти;
- Кръгово приктирие на обектите;
- Унищожаване на нападащите самолети;
- Тясно взаимодействие с другите сили и средства на ПВО;
- Живучест на групировката на ЗРВ.
Прикритието на защитаваните обекти, може да става по следните способи:
- Обектов
- Линеен
- Зонален
Развръщане на Зенитно – ракетни войски
[редактиране | редактиране на кода]През 1960 години при създаването на ЗРВ е приет линейния способ.
Основните услия са за прикриване на столицата, важни промишлени центрове, големи железопътни възли, военноморски пристанища и някои други важни обекти.
Прикритието на защитаваните обекти се строи по принципа на кръговата отбрана, със съсредоточаване на усилията на най-вероятните направления за влитане на нападащата авиация.
Групировка на ЗРВ, е развърната в следния боен ред[1]:
- започва западно от София (с. Понор)
- минава през Перник (с. Кривонос с. Байкалско)
- Дупница (с. Локвата, с. Тополница)
- южно и източно от София (над селата Алино и Рельово, гр. Ихтиман – връх „Еледжик“ и гр. Вакарел)
- 2-ра зенитно-ракетна бригада
- Пазарджик (с. Пищигово)
- Пловдив (Бяла Черква, с. Патриарх Евтимово), през 1999 г. са разместени поделения на 2-ра зенитно-ракетна бригада на авиобаза Чешнегирово и авиобаза Крумово.
- Хасково (гр. Хасково и гр. Харманли)
- 3-та Зенитно-ракетна бригада
- Ямбол (с. Пчела, с. Каменец)
- Бургас (с. Русокастро, с. Черноморец)
- и завършва към Варна (устието на р. Камчия, с. Кранево).
Така създадената групировка, е възприета за да може с малкия брой ЗРК (СА-75 „Двина“ и СА-75МА „Двина“ – обсег до 29 км), с които се е разполагало да бъдат прикрити възможно най-много от важните обекти в страната.
Тя обаче е с малка плътност, и в нея нападащата авиация, е било възможно лесно да осъществи пробив.
С приемането му, прикритието на защитаваните обекти е с по-висока ефективност.
Съответно е изменен и бойния ред на групировката на ЗРВ[2]
- 1-ва Зенитно-ракетна бригада защитава района София – Перник
- 2-ра Зенитно-ракетна бригада защитава района Пловдив – Димигровград
- 3-та Зенитно-ракетна бригада защитава района Бургас – Варна
Организация на Зенитно – ракетни войски в Българската армия, съединения и части на Зенитно-ракетни войски на Българската армия
[редактиране | редактиране на кода]Номер по ред | Съединение/Част | Месторазположение | Дата на създаване | Заповед за създаване | Дата на разформироване | Заповед за разформиране | Въоръжение, комплекс | Въоръжение, к-во комплекси |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
1-ва Зенитно-ракетна бригада под. 80230, от 1.1.1978 г. под. 22320 | Божурище | 12.10.1961 г. | МЗ № 0334 | |||||
1. | 4-ти зрдн, от 1982 ракетна група, под.90070, от 1.1.1978 г. под. 34420, на негова основа е създаден първия дивизион на ракетната група | Елин Пелин – Вакарел, от 1982 г. Костинброд, между селата Дръмша и Понор | СА-75 „Двина“, от 1982 г. С-200 | |||||
2. | зрдн под.90080, от 1.1.1978 г. под. 32290, през 1982 г. разформирован, и на негова основа е създаден втория дивизион на ракетната група – под. 34420 | Костинброд, с. Понор, | СА-75 „Двина“ | |||||
3. | зрдн под.90090, от 1.1.1978 г. под. 32610 | Кривонос, от 1985 Банкя, с. Клисура | СА-75 „Двина“, от 1989 С-300ПМУ | |||||
4. | 3-ти зрдн под.90060, от 1.1.1978 г. под. 34070 | Ихтиман | СА-75 „Двина“ | |||||
5. | 2-ри зрдн под.90030, от 1.1.1978 г. под. 32740 | Самоков, в Плана планина, над селата Алино и Рельово | СА-75 „Двина“, от 1969 С-75 „Влохов“ | |||||
6. | 8-и зрдн под.90130, от 1.1.1978 г. под. 28450 | Бобошево, с. Локвата, от 1980 София, с. Ярлово | СА-75 „Двина“, от 1969 С-75 „Влохов“ | |||||
7. | зрдн под.90120, от 1.1.1978 г. под. 24420 | Земен, с. Байкалско | СА-75 „Двина“ | |||||
8. | зрдн под.52970 | Божурище | 1974 | С-125 | ||||
9. | зрдн под.90250, от 1.1.1978 г. под. 42670 | София, с. Мусачево | 1974 | С-125 | ||||
10. | 1-ви зрдн под. 90020, от 1.1.1978 г. под. 22520 | Тополница, от 7.12.1978 г. Перник, с. Студена | СА-75 „Двина“, от 1975 г. С-125 | |||||
11. | зрдн под.34090 | планината Люлин, връх Дупевица, от май 1975 до септември 1976 е бил временно в Костинброд, с. Понор | 1974 | С-125 | ||||
12. | зрдн | София, гр. Нови Искър | СА-75 „Двина“ | |||||
13. | технически дивизион под.90040, от 1.1.1978 г. под. 34630 | гара Яна | ||||||
14. | технически дивизион под.90150, от 1.1.1978 г. под. 34680 | Радомир, връх Ветрушка | ||||||
2-ра Зенитно-ракетна бригада под. 80130, от 1.1.1978 г. под. 22650 | Пловдив | 12.10.1961 г. | МЗ № 0334 | |||||
15. | зрдн под. 30340, от 1.1.1978 г. под. 28400 | с. Трилистник | СА-75 „Двина“, от 1985 С-75 „Влохов“ | |||||
16. | 9-и зрдн под. 90080, от 1.1.1978 г. под. 34640. От 1 януари 1999 г. се създадена Зенитно ракетна група в под. 38340 гр. Садово – авиобаза Чешнегирово | Харманли, от 1985 Димитровград | СА-75 „Двина“, от 1988 С-75 „Влохов“, от 1988 и от 1999 C-300 | |||||
17. | зрдн под. 90180, от 1.1.1978 г. под. 32650 | Хасково | СА-75 „Двина“, от 1969 С-75 „Влохов“ | |||||
18. | 11-и зрдн под. 90170, от 1.1.1978 г. под. 32820 | Бяла Черква | СА-75 „Двина“ | |||||
19. | 10-и зрдн под. 90160, от 1.1.1978 г. под. 32880 | с. Патриарх Евтимово, от 1982 с. Ягодово | СА-75 „Двина“, от 1982 г. С-125 | |||||
20. | 13-и зрдн под. 70010, от 1.1.1978 г. под. 32090 | с Пищигово, от 1982 г. Царацово | СА-75 „Двина“, от 1982 г. С-125 | |||||
21. | технически дивизион под.90190, от 1.1.1978 г. под. 24990 | Маврудово | ||||||
3-та Зенитно-ракетна бригада под. 30300, от 1.1.1978 г. под. 32470 | Ямбол, от 1968 Братово (Област Бургас) | 8.IV.1963 г. | МС № 46 | |||||
22. | зрдн под. 70070, от 1.1.1978 г. под. 22840 | Кранево, от 1976 или 1978 Владиславово | СА-75 „Двина“ | |||||
23. | 15-и зрдн под. 70090, по късно 22500 | Камчия | СА-75 „Двина“ | |||||
20. | зрдн под. 90460, от 1.1.1978 г. под. 24630 | Кичево | 1974 | С-125 | ||||
25. | зрдн под. 28010 | Галата | 1975 | С-125 | ||||
26. | технически дивизион под.70220, от 1.1.1978 г. под. 32550 | Любен Каравелово | ||||||
27. | зрдн под. 70580, от 1.1.1978 г. под. 32500 | Пчела, от 1976 Бургас/Ветрен | СА-75 „Двина“ | |||||
28. | зрдн под. 70110, от 1.1.1978 г. под. 28090 | Дебелт | СА-75 „Двина“, от 1985 С-75 „Влохов“ | |||||
29. | зрдн под. 70560, от 1.1.1978 г. под. 22730 | Каменец, от 1979 Поморие | СА-75 „Двина“, от 1979 С-125 | |||||
30. | зрдн под. 70570, от 1.1.1978 г. под. 26720 | Черноморец | СА-75 „Двина“, от 1976 С-125 | |||||
31. | технически дивизион под. 70190, от 1.1.1978 г. под. 22600 | Русокастро |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Krzysztof Poplawski. Wojska rakietowe obrony powietrznej Bulgarii. Wersja 1 (11/2010)Rozdzial VII-4-3 [6]
- История на зенитната артилерия и зенитно-ракетните войски в Българската армия, издание на Института за военна история на Генералния щаб към Министерството на отбраната, изд. „Георги победоносец“, София, 1995 г., твърди кожени корици, 240 страници с ч/б документални фотоси и 8 схематични приложения