Златиница – Уикипедия

Златиница
Златиница 42.154139, 26.705976 Златиница
Общи данни
Население	25 души[1] (15 март 2024 г.) 2,03 души/km²
Землище	12,374 km²
Надм. височина	146 m
Пощ. код	8746
Тел. код	?
МПС код	У
ЕКАТТЕ	31019
Администрация
Държава	България
Област	Ямбол
Община    – кмет	Болярово Христо Христов (БСП – Обединена левица; 1995)
Златиница в Общомедия

Златиница е село в Югоизточна България. То се намира в община Болярово, област Ямбол, на 10 km от общинския център Болярово, на 12 km от Елхово и на 49 km от областния център Ямбол.

Според местна легенда, настоящото име на селото възниква по време на османската власт. В селото живеел богат турчин, който успял да въдвори мир и спокойствие между българи и турци. Бил уважаван и почитан. Той нямал деца и наследници и преди да почине, пожелал богатството му да се раздаде на хората. След смъртта му злато не било намерено и хората почнали да говорят, че то било заровено в огромна делва някъде в селото.

Старото име на селото е било Дауд Беглия. Легендите за новото име са няколко. Има легенда, че селото е приело името на съседна местност наречена на нападната от турците девойка Златина. Друга легенда разказва за многото тиня, която е имало навремето и от там зла тиня. Историите за злато също са много. Една от тях разказва за тунел под селото започващ от църквата и стигащ до несметни богатства. Има версия, че по време на руско-турската освободителна война турците са закопали до местен извор голямо съкровище и са избягали. В района има и друга могила, за която погрешно се смята, че е разкопана от иманяри. От нея преди време се следеше за пожари, а дупката в най-горната и част не е копана от иманяри, а от деца, за да се пошегуват със свой приятел. Хайдутите в района също са закопавали съкровища. Един от тях е Кара Кольо. Селото е било много богато и с много жители преди комунистическия режим. Сега е пусто, но красиво повече от всякога.

През 2005 година екип археолози начело с Даниела Агре открива в Голямата могила между селата Златиница и Маломирово могилен гроб на тракийски аристократ, датиран към средата на IV век пр.н.е.^[2] Находките включват златен венец с апликации, пръстен – печат, наколенник и два ритона от сребро. Изложени са в Националния Исторически Музей в София.

• 
  Златен венец
• 
  Сребърен ритон с позлата
• 
  Наколенникът

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.