Зубър – Уикипедия

Зубър
♂ Зубър
Зубър
♀ Зубър
Зубър
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
разред:Чифтокопитни (Artiodactyla)
семейство:Кухороги (Bovidae)
род:Бизони (Bison)
вид:Зубър (B. bonasus)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Зубър в Общомедия
[ редактиране ]

Зубърът (Bison bonasus), наричан още и европейски бизон, е едър бозайник от разред Чифтокопитни. Съществували са три подвида зубри:

  • Bison bonasus bonasus – Беловежки зубър
  • Bison bonasus hungarorum – Унгарски зубър (изчезнал)
  • Bison bonasus caucasicus – Кавказки зубър (изчезнал)

Физически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]
  • Мъжки
    • Маса: 500 – 1200 kg и повече
    • Височина на холката: 170 – 200 cm
    • Дължина на тялото: около 2,5 – 3 m
  • Женски
    • Маса: 350 – 500 kg
    • Височина на холката: 160 – 190 cm
Зубър от Беловежки национален парк

Зубърът изчезва масово от Западна Европа до края на 11 век с изключение на Ардените, където те оцеляват до 14 век. Последният зубър в Молдова е убит през 1762 г., а през 1790 г. – в Трансилвания.

Зубърът по закон е бил собственост на полските крале, литовските князе и руските царе. Крал Зигмунт II Август въвежда смъртно наказание за убиването на зубри в средата на 16 век. Последният див зубър в Полша е убит през 1919 г., а последният див зубър в света е убит в Кавказ от бракониери през 1927 г. До тази година са останали по-малко от 50 индивида, всичките от които в зоопаркове.

Зубрите са пуснати в диви места през 1951 г. и операцията има успех. Те живеят в резервати близо до Беловежката гора в Полша и Беларус. Срещат се стада в Полша, Литва, Беларус, Украйна, Русия и Киргизстан. Зоологическите паркове в 30 страни също притежават няколко индивида. През 2000 г. са налице 3000 индивида от вида Зубър, като всичките са потомци на 12 индивида. Поради ограничения генетичен фонд, те са смятани за много уязвими спрямо болести като шап.

Правени са опити да се създадат малки популации на зубри в България, но не всички са успешни. В България зубри се развъждат единствено в ловното стопанство „Воден“ в Разградско. До 1990 г. броят им е 160, но той постепенно намалява. По данни от 2017 г. в България има 30 зубъра в стопанство „Воден“[2]. В Източните Родопи в дивечовъден участък „Студен кладенец“ също има 7 зубри, чието заселване започва през октомври 2013 г.[3][4]

Световният съюз за защита на природата класифицира зубъра като застрашен вид през 1996 г.

Протичащата понастоящем реинтродукция на зубъра в европейските гори е природна и екологична революция, по-голяма дори от завръщането на вълците в Европа в края на миналия век. През 2013 г. в света е имало 5249 екземпляра, от които 1623 животни са живели в неволя, а 3626 – в полусвободно и свободно състояние.[5]

Полова зрялост настъпва за мъжките на 8 – 9 г. и за женските на 5 – 6 г. Бременността трае 265 дни, малкото се ражда 16 – 35 kg и майката се грижи за него около 2 години.

  1. Bison bonasus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Дарик. С дрон ще ловят бракониерите във „Воден-Ири Хисар“ // DARIKnews. Посетен на 28 януари 2018.
  3. Ирина Ангелова. Зубрите в Източните Родопи // Кмета.бг. Посетен на 28 януари 2018.
  4. Дневник. Как още два зубъра се заселиха в Източните Родопи // Дневник. Посетен на 28 януари 2018.
  5. „Книга за родословието на европейския бизон“