Иберийска свиня – Уикипедия

Иберийска свиня (на португалски Alentejano Pig) е порода средиземноморска свиня отглеждана при пасищни условия. Породата е с древен произход, чиито представители днес обитават граничен район между Португалия и Испания.

Най-общоприетата теория е, че предците на днешната порода са пренесени в древността от финикийците в земите на Иберийския полуостров. Смята се, че те са пренесени от днешен Ливан. Тези прасета са били полудиви и в пряк контакт с дивите си роднини и са се обособили като първична порода около 1000 г. пр.н.е. Породата е селектирана на полуострова с течение на столетия като свинете са отглеждани изцяло при пасищни условия и в равновесие с околната среда. Условията при които се отглеждат стадата са богати на природни ресурси. Районът е богат на каменен дъб, цер и корков дъб, чиито плодове са с ценни угоителни свойства.^[1][2]

През 1960-те години броят на стадата рязко намалява в резултат от възникналата епизоотия от африканска чума по свинете. В същия период се налагат и породи свине с добри угоителни качества и по-малко мазнини. Тези фактори допълнително свиват продукцията на свинска месо от иберийска свиня. През последните години все по-популярни стават продуктите произведени от иберийски свине. Такива са хамон и прошуто. Усиленото търсене и известността на подукта в световен мащаб позволяват популацията на иберийска свиня постепенно да нарасне и запази като генофонд.

Прасетата са с черна до сива кожа с рядка черно-червеникава козина. Тялото е стройно, копитата са черни и здрави. Главата е сравнително малка, челото е тясно, носът е широк, а муцуната е много наклонена. Очите са малки, а ушите са със средна големина, клепнали при възрастните над очите. Теглото на зрелите женски варира между 100 и 150 kg и 150 - 200 kg при мъжките.^[3]

Представителите на породата имат ценни качества като това да натрупват мазнини под кожата и между мускулните влакна. Точно те придават характерните бели ивици при разрезната повърхност на бута. Отглеждането на свинете при пасищни условия и по-ниската им скорозрелост ги прави предпочитан източник на месо бедно на вредни за човека хранителни съставки.

Търсенето на месни продукти от тези свине води до повишаване на продуктивните качества на представителите като се кръстосват с нерези от породата Дюрок. Това затвърждава нови белези като се заличават тези характерни за породата. През последните години се получават нови отродия характеризиращи се с различна степен на запазване на основните белези както следва:^[4]

• Иберийска свиня вариетети rojo (червен) и colorado (оцветени)
  • retinta или colorada extremeña
  • rubia campiñesa
  • machada de Jabugo
• Иберийска свиня вариетети negro (черни) – притежават повече телесни мазнини и по-висока скорозрелост.
  • lampiña, без козина
  • entrepelada, с дебела четина
• Вторични вариетети
  • negro de Puebla
  • negro de Campanario

Прасетата се срещат в автономна област Естремадура, западната част на Андалусия и провинция Саламанка в Испания и провинциите Алгарв и Антежу в Португалия. Районът е характерен с наличието на редки вековни дъбови гори наречени дехеса.

Женските раждат по два пъти годишно – през юни и декември. Родените прасенца се отбиват съответно в средата на август и в средата на февруари като след това преминават на хранене при пасищни условия. Тези срокове обикновено съвпадат с различните етапи на хранене при прасетата свързани с наличието на естествени природните ресурси – паша и особено наличието на жълъди. Женските достигат репродуктивна възраст на 8 - 10 месечна възраст, а мъжките на 10. Използват се за разплод в продължение на 3 - 4 години. Прасетата, които не се използват за разплод се кастрират с цел подобряване на качествата на добитото месо.^[5]

• Източно-балканска свиня

• ((es)) Произход на породата Архив на оригинала от 2010-05-07 в Wayback Machine.
• ((es)) Описание на породата Архив на оригинала от 2010-07-30 в Wayback Machine.

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Иберийска свиня