Иван Васильов – Уикипедия

Иван Васильов
български архитект
Роден	28 февруари 1893 г. Оряхово, Княжество България
Починал	6 април 1979 г. (86 г.) София, Народна република България
Националност	България
Архитектура
Период	1925 – 1979

Иван Цоков Васильов е български архитект.

Арх. Иван Васильов е роден на 28 февруари 1893 година в Оряхово. Гимназия завършва в София. Заминава за Мюнхен през 1911 г. да следва живопис. През 1914 г. се прехвърля да изучава архитектура в Политехническия институт в Карлсруе. Завършва архитектура през 1918^[1] година.

След завръщането си в България започва работа съвместно с архитект Станчо Белковски. През 1925 година работи в съдружие с арх. Димитър Цолов. Събира ги родното Оряхово, откъдето произхождат и двамата и основават архитектурно бюро „Васильов – Цолов“. В архитектурното бюро „Васильов-Цолов“ двамата титуляри встъпват с равни права и задължения. Имената на двамата се свързват с построяването на сгради, без които архитектурната среда на столицата е немислима. Заедно със скулпторите Мара Георгиева, Любен Димитров, Михаил Кац, Дора Дончева и Иван Мандов, създава и архитектурно-скулптурното оформление на интериора на Паметника на свободата на връх Шипка. Висока оценка получават и проектите му за Дом на съветите (неосъществен), градоустройственото решение на площад „9 септември“ (сега пл. „Княз Александър Батенберг“) - в съавторство с колектив от „Софпроект“, Паметникът на Съветската армия в София (в съавторство), музейната сграда в Тетевен и много други.

На архитектите Васильов и Цолов е наречена улица в квартал „Симеоново“ в София (Карта).

• Дворцов комплекс в с. Баня, Карловско, 1926 г.
• Театър на Народната армия в София, 1927 г.
• Занаятчийска банка (сега банка ДСК) в София, 1928 г.
• Катедрала „Света Неделя“ в София, 1929 г.
• Университетска библиотека в София, 1932 г.
• Къща на Ангел Кантарджиев в София, 1932 г.^[2]
• Административна сграда на интендантството при Царския дворец (сега Столична община), 1935 г.
• Паметник – Читалище „Надежда“ в град Оряхово, 1934-1935 г.
• Читалище – театър „Развитие“ в град Враца, 1935-1937 г.
• Сграда на Българска народна банка в София, 1939 г.
• Административна сграда на фабрика „В. Пеев“ в София, 1939-1945 г.
• Сграда на Министерството на отбраната в София, 1939-1945 г.
• Административна сграда на дружество „Петрол“ в София, 1935-1945 г.
• Гвардейски казарми в София, 1937-1939 г.
• Университет в Силистра, 1934-1939 г.
• Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София, 1940-1953 г.
• Жилищни сгради на булевардите „Васил Левски“ и „Цар Освободител“ в гр. София.
• Вътрешна къща на бул. „Цар Освободител“ 25а, София, 1932 г.
• жилищна сграда на ул. „Цар Симеон“ 57 в гр. София

• Ателие и къща на скулптора Андрей Николов (1878 – 1959) на ул. „Любен Каравелов“ 15 в София (днес Център за култура и дебати Червената къща)
• Стопанска академия, Свищов
• Дом на търговеца Владо Георгиев (после резиденция на Австрийското посолство), ул. „Гладстон“ 16, София (с арх. Станчо Белковски – единствената обща работа на Белковски и Васильов)

• 
  Тетевенски исторически музей
• 
  Църквата „Света Неделя“ – София
• 
  Сградата на Българска народна банка
• 
  Централният монумент на Паметника на Съветската армия
• 
  Министерски съвет
• 
  Червената къща

Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“          Портал „История на България“