Иван Райнов – Уикипедия

Иван Николов Райнов е български деец на националноосвободителното движение от Македония.

Райнов е роден на 23 април 1860 година в горноджумайското село Бистрица, тогава в Османската империя, днес в България. Осиновен е от служители в руското консулство в Цариград. Изпратен е от тях в Одеса още като юноша. Завършва Петропавловската мъжка гимназия. Райнов се включва в Българското опълчение след обявяване на Руско-турската война (1877 – 1878). Участва в боевете при Стара Загора и при Казанлък. Награден е с Георгиевски кръст. Взема участие и в Сръбско-българската война от 1885 година и получава медал за храброст.^[1] Мести се да живее в София, където работи като железопътен техник.

Иван Райнов умира в 1944 година. Писателят Николай Райнов и художникът Стоян Райнов са негови синове, а писателят Богомил Райнов и скулпторът Боян Райнов са негови внуци.

Портал „Македония“