French
DeutschИван Сапунаров – Уикипедия
| Иван Сапунаров | |
| български просветен деец и революционер | |
| Роден | около 1878 г. |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1925 г. |
| Подпис |  |
Иван Константинов Сапунаров е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Сапунаров е роден около 1878 година[2] в голямото българско костурско село Загоричани, тогава в Османската империя, днес Василиада, Гърция. Учи в Русия и в 1897 година завършва Московската семинария, а в 1901 година и Санктпетербургската духовна академия.[3] В 1900 година в Петербург е сред основателите на Тайния македоно-одрински революционен кръжок и става негов председател.
Връща се в българските земи и от 1902 до Междусъюзническата война в 1913 година е учител в Солунската българска гимназия и става член на Солунския окръжен комитет на ВМОРО, като сътрудничи и на Централния комитет. В 1906 година е арестуван по Мацановата афера, но е оправдан в 1907 година.[4]
Делегат е от Неврокоп на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[5]
В началото на 1903 година е делегат на Солунския конгрес на организацията, взел курс към въстание.
Сапунаров издава няколко учебника по обучение по руски език. Изявява се и като библиограф и заедно с Благой Томев съставя „Библиографический указатель книг, брошюр, журнальных статей о славянских первоучителях св. Кириллья и Мефодия за 1800 - 1900 год.“, който остава в ръкопис, но е от особена важност за историята на библиографията от Освобождението до Втората световна война и е един от малкото съставени библиографии от този период.[6]
На 6 април 1924 година е избран за председател на Варненското македонско благотворително братство „Вардар“.[7] На 14 декември 1924 година отново е избран за председател на Братството, което вече носи името „Тодор Александров“,[8] а на 15 март 1925 година е избран за подпредседател.[9]
Умира във Варна.[10]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Томев, Бл. Д., Ив. К. Сапунаров. Библиографический указатель книг, брошюр, журнальных статей о славянских первоучителях св. Кириллья и Мефодия за 1800 - 1900 год., БИА, Ф. 287, а. е. 28, л. 65 – 136.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 148.
- ↑ Λόγιοι και επιστήμονες της Τουρκοκρατίας (μέρος 4ο) // Ιστορικά Καστοριάς, 13 април 2014. Посетен на 27 юли 2014.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
- ↑ Македоно-одрински преглед, година ІІ, брой 31, София, 18 март 1907, стр. 489.
- ↑ Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
- ↑ Ангелова, Анна. Академик Стоян Аргиров и библиотечното дело в България: Юбилейна научна конференция 28 - 29 февруари 2000 г. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2001. с. 52.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ II (57). София, СМЕО, 9 май 1924. с. 3.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 486 – 487.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (111). София, СМЕО, 29 май 1925. с. 3.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 417-418.
