Иван Трифонов (химик) – Уикипедия

Иван Йорданов Трифонов
български професор, химик
Синовете на академик Юрдан Трифонов – генерал-майор Трифон Трифонов (като поручик) и професор Иван Трифонов (кат по-млад).
Роден

Учил вСофийски университет
Научна дейност
Областхимия
Работил вСофийски университет
Титлапрофесор
Семейство
БащаЮрдан Трифонов
МайкаИванка Трифонова
Братя/сестриТрифон Трифонов
ДецаЕкатерина Трифонова

Иван Йорданов Трифонов е български професор, химик, един от основателите на Висшето техническо училище.

Иван Трифонов е роден на 31 октомври 1897 г. в София. Син е на академика Юрдан Трифонов и брат на генерала Трифон Трифонов.[1] Завършва Първа софийска мъжка гимназия – полукласически отдел през 1916 г. Следва химия в Софийския университет от 1919 до 1922 г. От 9 март 1922 г. е асистент, от 21 април 1925 г. е редовен доцент, от 7 юни 1930 г. е извънреден професор, а от 20 декември 1935 г. е редовен професор по технологична химия. През учебната 1935/36 г. е декан на физико-математическия факултет. В периода 1929 – 1930 г. е научен гост в Института по изучаване на въглища „Кайзер Вилхелм“ в Бреслау, Германия.[2] Издава около 40 научни труда, засягащи основно развитието на металургията в България.[1]

През 1942 г. става един от основателите на Висшето техническо училище в София.[2] След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. професор Иван Трифонов е отстранен за един семестър от физико-математическия факултет и поставен „под наблюдение“. През май 1948 г. е издигната кандидатурата му за член-кореспондент от професорите Георги Ранков и Ростислав Каишев. Няколко месеца по-късно те изготвят напълно отрицателни рецензии за издигнатия от тях кандидат. Впоследствие Комитетът за наука, изкуство и култура отсъжда срещу кандидатурата му.[1]

  1. а б в Надя Живкова. Усмиряване на разума. Преустройство на Българската академия на науките (1944 – 1953). София, ИК Гутенберг, 2006. ISBN 954-617-010-0. с. 246.
  2. а б Иван Йорданов ТРИФОНОВ (1897-d.)