Иван Чорапчиев – Уикипедия

Иван Чорапчиев
български общественик
Роден	1846 г. Копривщица, Османска империя
Починал	?
Семейство
Братя/сестри	Рашко Чорапчиев

Иван Петров Чорапчиев е български общественик, участник в църковно-националните борби.

Роден е в град Копривщица. Учи в Пловдив при Йоаким Груев. През 1864 г. става учител по френски език в Русе. Предишната година издава учебник по френски език в Букурещ, както и турско-български буквар. Заедно със Стоил Д. Попов са преводачи на българската част на в-к „Дунав“ – официоз на Османската империя излизащ в Русе. (Според някои^[1] те са били и редактори там, но това мнение е спорно).

От 1871 г. е председател на читалище „Зора“ в Русе. Бил е и председател на просветното дружество „Дунав“. През 1890 г. е сред основателите на първото българско застрахователно дружество „България“, а между 1890 и 1903 г. негов заместник-председател^[2].

В град Русе Иван Чорапчиев поддържа близки връзки с Ангел Кънчев. Получила възможност да стане забележима, неговата домашна прислужница започва да твърди, че е присъствала на скандал между двамата, при който Кънчев изгаря някакви документи. След трагичната му смърт тя започва да разпространява упорито слухове, че Иван Чорапчиев го е предал на турските власти.^[3] Според Захари Стоянов, „Ангел бил на гости у благодетеля си [Иван Чорапчиев], който, възползуван от съня на Ангела, започнал да му вади куршумите от револвера. Ангел се събудил и взел револвера от ръцете му, но само с два куршума, които той не прегледал. Ето защо, когато той се обърнал да гърми на заптиите, не му хвана револверът.“^[4]

• Чорапчиев, Иван Петров. Буквар за турский язик. Старопечатни български 1806 – 1878, 1867.
• Попов, Стоил Димитров; Чорапчиев, Иван Петров. Нов турско-български писмовник. Основен фонд „История на България ХV – ХІХ век“, 1873.
• Чорапчиев, Иван Петров. Царский наказателний законник; Превод от турски. Старопечатни български 1806 – 1878, 1867.
• Чорапчиев, Иван Петров. Скороучящий французин или Сигурен и лесен учител, чрез когото един чловек да може за малко време да са научи да говори, да пише и да чете французски. Старопечатни български 1806 – 1878, 1863.

Портал „Биографии“          Портал „Образование“          Портал „История на България“          Портал „Османска империя“