Идилии на краля – Уикипедия

Идилии на краля
Idylls of the King
Мерлин съветва крал Артур, илюстрация от Гюстав Доре
Мерлин съветва крал Артур, илюстрация от Гюстав Доре
АвторАлфред Тенисън
Създаване1859 г.
Великобритания
Първо изданиемежду 1856 и 1885 г.
Великобритания
Оригинален езиканглийски
Жанрпоеми в бял стих
Идилии на краля в Общомедия

Идилии на краля (на английски: Idylls of the King), публикувана между 1856 и 1885 г., е цикъл от дванадесет поеми, написани от английския поет Алфред Тенисън (1809 – 1892). В творбата се разказва легендата за крал Артур, неговите рицари, любимата му Гуиневир и нейната трагична измяна, проследявайки възхода и падението на кралството на Артур. Цялата творба е описание на неуспешния опит на краля да създаде перфектното кралство – от неговото възкачване на власт до негова смърт в ръцете на предателя Мордред. Отделни поеми разказват подробно за делата на други рицари като например Ланселот, Герейнт, Галахад, а също и на други герои като Мерлин и Господарката на езерото. Има преход между идилиите, но централната фигура на Артур свързва всичките истории. Поемите са посветени на Алберт фон Сакс-Кобург-Гота, съпруг на кралица Виктория.

Тенисън базира своята творба на сборника Le Morte d'Arthur (Смъртта на Артур) от Томас Малори, но включва добавки и няколко адаптации, ярък пример от които е съдбата на Гуиневир. Според Le Morte d'Arthur тя е осъдена да бъде изгорена на клада, но е спасена от Ланселот. В „Идилии на краля“ тя бяга в женски манастир и Артур ѝ прощава. Там Гуиневир се разкайва за стореното и остава в манастира до края на живота си. Тенисън също променя традиционното изписване на някои имена, за да запази стихотворната стъпка.

Идилиите са написани в бял стих (освен последния стих, който е александрин). Описанието на природата от поета произхожда от наблюденията му над заобикалящото го, събирани през годините.

Драматичните поеми не са епични нито по структура, нито тон, но в тях се вижда елегична тъга, произлизаща от идилиите на Теокрит. „Идилиите на краля“ често са четени като алегория на социалния конфликт във Британската империя в средата на Викторианската епоха.