Издателство – Уикипедия
Издателството или издателската къща е предприятие (държавно, частно или смесено(Хемус)), чиято основна дейност е издаването и разпространението на книги, вестници, списания, също – картини, музикални произведения и други чрез книжарници и директни продажби на потребителите.[1][2]
Издателството е предприятие, което издава печатни произведения.[3]
Издателството може да се специализира само в една област, например православна литература.
Издателствата действат под едно, основно наименование (търговска марка, бранд) или в комбинация с импринт.
Първото българско издателство е на Христо Г. Данов („Дружествена книговезница“), основано през 1857 г., в гр. Пловдив.[4]
Днес повечето български книгоиздателства и книгоразпространители членуват в Асоциация „Българска книга“ (АБК).[5]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Издателска дейност
- Импринт
- Издателство Т. Ф. Чипев, едно от най-големите български издателства от първата половина на 20 век.
- Хемусъ
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ РБЕ
- ↑ Книгоиздателство в РБЕ
- ↑ Речник на българския език. София, Българска академия на науките.
- ↑ Хенриета Костова. Пътят на Христо Г. Данов от Виена до Пловдив // Марица – marica.bg.
- ↑ Асоциация „Българска книга" (АБК). За АБК // Архивиран от оригинала на 2016-12-01. Посетен на 2022-09-18.
|