Ик – Уикипедия

Ик
53.9604° с. ш. 54.1024° и. д.
55.7044° с. ш. 53.3779° и. д.
Местоположение в Башкирия
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Русия
Република Башкортостан
Оренбургска област
Република Татарстан
Дължина571 km
Водосб. басейн18 100 km²
Отток45,5 (при с. Нагайбаково) m³/s
Начало
МястоБугулминско-Белебеевско възвишение
Република Башкортостан
Координати53°57′37.44″ с. ш. 54°06′08.64″ и. д. / 53.9604° с. ш. 54.1024° и. д.
Надм. височина340 m
Устие
МястоНижнекамско водохранилище
КамаВолгаКаспийско море
Координати55°42′15.84″ с. ш. 53°22′40.44″ и. д. / 55.7044° с. ш. 53.3779° и. д.
Надм. височина58 m
Ик в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Кама

Ик (Голям Ик, на башкирски: Ык) е река в Европейска Русия, протичаща през Република Башкортостан, Оренбургска област и Република Татарстан, ляв приток на Кама. Дължината ѝ е 571 km, която ѝ отрежда 152 място по дължина сред реките на Русия.

Река Ик води началото си от централната част на Бугулминско-Белебеевското възвишение, на 340 m н.в., на 1 km североизточно от село Ик Вершине, Белебеевски район на Република Башкортостан. Първите около 40 km тече на югозапад, след което постепенно завива на запад и север-северозапад и служи за граница между Република Башкортостан и Оренбургска област. В целия този участък реката протича в сравнително тясна долина през северните части на Бугулминско-Белебеевското възвишение. След село Нагайбаково, Република Башкортостан излиза от възвишението и протича вече само по територията на Република Татарстан, като тук долината ѝ става широка, с обширна заливна тераса, по която меандрира. Влива се от юг в Нижнекамското водохранилище на река Кама на 58 m н.в. северно от село Бикбулово, Република Башкортостан. Преди изграждането на Нижнекамското водохранилище река Ик се е вливала в Кама при нейния 118 km, на близо 30 km на северозапад, в близост до град Мензелинск. При високи води на Нижнекамското водохранилище (кота преливник) устието на реката се залива на близо 40 km нагоре по течението ѝ чак до село Тогашево.

Водосборният басейн на Ик обхваща площ от 18 100 km2, което представлява 3,57% от водосборния басейн на река Кама. Във водосборния басейн на реката попадат части от териториите на Република Башкортостан, Оренбургска област и Република Татарстан.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на изток – водосборните басейни на реките Дьома, Чермасан и Сюн, леви притоци на Белая;
  • на югозапад – водосборния басейн на река Самара, ляв приток на Волга;
  • на запад – водосборния басейн на река Зай, ляв приток на Кама.

Река Ик получава множество притоци, но само 2 от тях са с дължина над 100 km:

Подхранването на Ик е предимно снегово и в по-малък процент дъждовно и подземно. Среден годишен отток при село Нагайбаково, Република Башкортостан 45,5 m3/s. Замръзва през втората половина на ноември, а се размразява в средата на април.

По течинето на реката са разположени град Октябърски в Република Башкортостан, посьолок Урусу, село Муслюмово (районен център) и град Мензелинск в Република Татарстан.

Основно водите на река Ик се използват за напояване на хилядите хектари зеленчукови градини в нейната долина и ограничено количество за водоснабдяване. По течението на реката са изградени две малки водохранилища – в района на град Октябърски, Република Башкортостан и село Тумутук, Република Татарстан. В долината на реката, в Муслюмовски и Азнакаевски райони на Република Татарстан са добиват големи количества нефт. Река Ик е плавателна по време на пълноводие на 100 km от устието си.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ик (приток Камы)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​