French
DeutschИлия Хаджигеоргиев – Уикипедия
| Илия Хаджигеоргиев | |
| български общественик | |
 | |
| Роден | 1882 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Георги Попиванов |
| Майка | Ангела Хаджигеоргиева |
Илия Хаджигеоргиев Попиванов е български общественик, дарител и търговец.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Хаджигеоргиев е роден през 1882 година в драмското село Просечен, което тогава е в Османската империя, в семейството на възрожденския общественик хаджи Георги Попиванов и Ангела Хаджигеоргиева. Учи в родното си село, Сяр и Солун. Установява се в град Драма. Отрано поема от баща си търговията с тютюни.
Той спомага за откриването и оборудването в Драма на българско училище, параклис и гробище. Построява в Просечен българска църква, за която завещава 220 турски лири и облича в еднакви униформи учениците от българския пансион в родното си село. Той е сред основателите на културно-обществената организация Българска матица, за която започва да внася ежемесечно по 200 гроша. Дарява на турската болница в Драма 150 турски лири, огражда я с метална ограда и оборудва напълно 20 легла. Дарява 150 турски лири за музикалното училище на Комитета за единство и прогрес, в който членува от 11 юли 1906 година.
Хаджигеоргиев е трън в очите на гръцката въоръжена пропаганда. По гръцки клевети е арестуван от османските власти.[2] Той претърпява няколко неуспешни опита за покушение. На 12 март 1907 година е нападнат в Драма от двама гръцки терористи, които смъртоносно раняват гавазина му, а него раняват тежко.[3] Хаджигеоргиев е убит на 10 май 1909 година в Ксанти сред бял ден на рибния пазар от четата на андартския капитан Периклис Дракос.[4][5][6]
Брат му Иван Хаджигеоргиев (1875 – 1902) също се занимава с обществена дейност.[7]
Илия Хаджигеоргиев е женен за Елисавета (Лиза) Чакмакова (Чикмакова) от Кукуш, завършила Солунската българска девическа гимназия с випуск XVI, 1906 година. Имат едно дете, Георги Хаджигеоргиев.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Албумъ-алманахъ „Македония“. София, 1931, стр. 864.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 233.
- ↑ Георгиев, В., Трифонов, Ст. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония (краят на XIX - началото на XX век), София, 1995, стр.178.
- ↑ Αρχείο Διεύθυνσης Εφέδρων Πολεμιστών Αγωνιστών Θυμάτων Αναπήρων (ΔΕΠΑΘΑ), Αρχείο Μακεδονικού Αγώνα, φ. Δ-33
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 66. (на гръцки)
- ↑ Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 197.
- ↑ Парцел 33 // София помни. Посетен на 3 март 2016.
- ↑ Елисавета (Лиза) Георгиева Чакмакова // geni.com.
