Илия Чолаков – Уикипедия

Илия Чолаков
български офицер
Роден
1865 г.
Починал
ПогребанБлаговещение Богородично, Прилеп, Република Северна Македония

Учил вНационален военен университет
НаградиВоенен орден „За храброст“
Семейство
Братя/сестриГеорги Чолаков

Илия Николов Чолаков е български военен деец, полковник.[1]

Чолаков произхожда от голям патриотичен род разложкото село от Долно Драглища. Роден е в 1865 година. След Кресненско-Разложкото въстание в 1878 - 1879 година, семейството му се изселва в Златица в новообразуваното Княжество България. След смъртта на баща му, семейството се връща в Долно Драглища. В 1884 година Чолаков завършва Царибродската гимназия, след което учи в Казанлъшкото педагогическо училище. В 1888 година постъпва във Военното училище в София и в 1899 година с чин подпоручик постъпва на служба в Радомир. Последователно служи в София, Разград, Елена, Нова Загора и Сливен.[1]

Завършва с 11-и випуск на Военното училище в 1889 година. В Балкаската война като майор и командир на дружина от 5-а Дунавска пехотна дивизия още в първите боеве е ранен в крака. След оздравяването участва в боевете срещу гърците в Междусъюзническата война. В навечерието на Първата световна война поради раните от предишните войни е назначен за командир на допълняща дружина със седалище Сливен. Заминава за фронта като командир на дружина. В 1916 година е ранен на Каймакчалан. Умира от раните си на 19 септеври 1916 година в болницата в Прилеп. Погребан е в двора на църквата „Благовещение Богородично“ с още трима души български офицери. Посмъртно е произведен в чин полковник.

Чолаков е носител на орден „За храброст“ IV степен, Ι клас.[1]

 
 
 
 
 
 
 
 
Солун Тахчиев
(XVII век — ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Манзурски
(XVII век — ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Филотей Самоковски
(ΧVIII век — около 1820)
 
 
 
Илия Манзурски
(XVIII век — ΧIΧ век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йосиф Манзурски
(1774 — 1814)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Манзурски
(1799 — 1864)
 
 
 
Илия Манзурски
(около 1800 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Попмихайлов
(1832 — 1925)
 
 
 
 
 
Катерина Чолакова
 
Никола Чолаков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Попмихайлов
(1862 — 1908)
 
Благой Даскалов
(1867 — 1956)
 
Никола Даскалов
(1880 — 1903)
 
Георги Чолаков
(1853 — 1919)
 
Илия Чолаков
(1865 — 1916)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Славчо Даскалов
(1899 — 1974)
 
 
 
Димитър Даскалов
(1903 — ?)
  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 434.