Императорска провинция – Уикипедия

Императорската провинция е римска провинция, на която римският император е номинално управител, който назначава свой наместник висш сенатор за легат (Legatus Augusti pro praetore), който трябва преди това да е бил вече консул или претор. Службата на фактическия управител трае от две до четири години.

По времето на император Август римските провинции се делят на императорски и сенатски провинции (provinciae publicae), на които Сенатът назначава управителите.

През 14 г. следните римски провинции са императорски:

• Aegyptus, Египет
• Alpes Cottiae, Котски Алпи
• Alpes Graiae, Alpes Poeninae, Пенински Алпи
• Alpes Maritimae, Приморски Алпи
• Britannia, Британия
• Dalmatia, Далмация
• Galatia, Галация
• Gallia Aquitania, Галия Аквитания
• Gallia Belgica, Галия Белгика
• Gallia Lugdunensis, Лугдунска Галия
• Germania inferior, Долна Германия (първо като военен район, по-късно като провинция)
• Germania superior, Горна Германия (първо като военен район, по-късно като провинция)
• Hispania Tarraconensis, Тараконска Испания
• Iudaea, Юдея
• Lusitania, Лузитания
• Lycia et Pamphylia, Ликия и Памфилия (до 165, след това сенатска провинция)
• Noricum, Норик
• Pannonia, Панония
• Raetia, Реция
• Syria, Сирия
• Thracia, Тракия

По-късно се съставят:

• Achaea, Ахая, Macedonia, Македония и Moesia, Мизия (от 15 до 44 са заедно императорска провинция, след това само Мизия)
• Cappadocia, Кападокия (18)
• Mauretania Caesariensis (40)
• Mauretania Tingitana (40)
• Epirus, Епир (67)
• Cilicia, Киликия (102)
• Arabia Petraea, Камениста Арабия (106)
• Dacia, Дакия (106)
• Numidia, Нумидия (198/9)

• Werner Eck, Provinz. Ihre Definition unter politisch-administrativem Aspekt. In: ders: Die Verwaltung des römischen Reiches in der Hohen Kaiserzeit. Bd. 2. Reinhardt, Basel 1998, ISBN 3-7245-0962-6, S. 167–185.