Инвестиция – Уикипедия

Инвестицията (от латински език - „влагам“) e дългосрочно влагане на парични средства или капитал за придобиване на финансови инструменти или други активи с цел да се постигнат печелившо възвръщане във формата на лихва, друг доход или повишаване на стойността на инструмента. ^[1].

Свързана е със спестяването и се различава от потреблението. Включва се в много области на икономиката, като бизнес управлението и финансите независимо дали за домакинства, фирми или правителства. Инвестицията включва избор на индивид или организация (напр. пенсионен фонд) след анализ или обмисляне къде да се сложат или дадат парите дали в движимо или недвижимо имущество или финансов инструмент като собственост, комодити, бондове, фючърси и прочее.

Инвестицията идва с риска за загуба на принципалната сума (парите, които в началото са инвестирани или дадени като заем, на базата на която лихвата и възвръщенията са калкулирани). Инвестиция, която е направена без щателен анализ може да бъде високо рискова по отношение на притежателя на инвестицията, заради възможността за загуба от пари извън контрола на притежателя.

В най-честата си форма това са финансови вложения на средства в дадени обекти, за продължителен период от време. Целта им е нарастване на доходността и получаване на печалба чрез разширяване на капитала на съответния инвеститор.

Всяка инвестиция се характеризира с последващи плащания към съответния обект на инвестиране.

Финансовите инвестиции представляват придобиване на финансови активи, които могат да се определят като прираст на капитала. Те се осъществяват чрез влагане на пари в ценни книжа, като облигации, акции, опции, фючърси и други.

Инвестициите играят съществена роля в икономиката. Практически именно те са необходимата предпоставка за стимулиране на икономиката в една държава.

Неслучайно именно в държавите с най-развити пазарни икономики, финансовите инвестиции имат приоритет както като сфера за научни изследвания, така и като област на практическа инвестиционна дейност.

Всяка една инвестиция, освен своите преимущества, носи и своите рискове. Инвестициите в различните активи, които изброихме носят различни нива на риск, съответно имат и различен потенциал за доходност.

Важно е да запомните, че по-високата потенциална доходност идва с поемането на по-високи рискове, а по-ниските рискове водят със себе си по-нисък потенциал за доходност.

Но нека да обобщим рисковете, които ще поемете при повечето си инвестиции:

• Пазарен риск – риск от спад в пазарната цена на актива, в който сте инвестирали. Това е и основния риск, от който се притесняват повечето инвеститори.
• Инфлационен риск – той се появява, когато инфлацията е по-висока от доходността от Вашите активи. В момента пример затова са банковите депозити.
• Риск с ликвидността – риск да не успеете да продадете Вашата инвестиция в момента, в който искате. Този риск основно присъства при реалните активи, на финансовите пазари е доста по-малък.
• Риск от концентрация – това е риск, който произтича от задържането на прекалено голяма експозиция в един актив.
• Валутен риск – този е риск е свързан с инвестициите в чуждестранни активи (валути, ценни книжа, недвижими имоти и др). Една евентуална негативна за Вас промяна в курса на чуждестранната валута спрямо местната може да има негативен ефект върху Вашата доходност.

Разбира се, тези рискове могат да бъдат активно управлявани с точната стратегия за покупка на акции на компании, диверсификация и правилното управление на риска.

• Спекулация

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Investment в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​