Индианаполис Мотор Спидуей – Уикипедия
Пистата „Индианаполис Мотор Спидуей“ (на английски: Indianapolis Motor Speedway) се намира в град Индианаполис, столицата на щат Индиана, САЩ, и е една от най-известните и стари писти[1], за провеждане на автомобилни състезания в историята.
Създадена от четирима съдружници – Карл Фишер, Артър Неуби, Франк Уилър и Джим Алисън, които на 9 февруари 1909 година основават компанията „Индианаполис Мотор Спидуей“. От 15 ноември 1945 г. собственик на пистата е Антон „Тони“ Хълман. Семейство Хълман притежават пистата и до днешни дни.
Строителството на пистата започва на 15 март 1909 година. Първоначално пистата е изградена от натрошени камъни и пясък. По-късно са положени 3 200 000 тухли, което ѝ дава прозвището „Тухларната“.
През 1961 г. е направена цялостна реконструкция на пистата, като тухлите са заменени с асфалтово покритие. Единствено на старт-финалната права е оставена ивица от тухли, напомнящата каква е била пистата.
Първото състезание е проведено на 15 юни 1909 г. и е посетено от невероятните за времето си 43 500 зрители.
През 1911 г. за първи път се решава състезателната дистанция да бъде 500 мили, така се създава името на най-популярното състезание за автомобили „Индианаполис 500“.
От тук идва легендарната команда – „Господа, запалете двигателите“ (на английски: Gentlemen, Start Your Engines) произнесена от Уилбър Шоу през 1940 година. Тук е единственото състезание в света, където победителя вместо шампанско пие мляко. През 1933 година, Луис Мейер, побеждавайки отказва да пие вино и пожелава бутилка мляко. Това се превръща в традиция, по-късно и в рекламна кампания. Сега бутилката от мляко, с логото на Инди 500 поднесена на победителя, е силно желана от колекционерите. Бутилка с мляко получава победителя в състезанието.
От 2000 до 2007 година тук се провежда и кръг от Формула 1, за Голямата награда на САЩ.
Зрители
[редактиране | редактиране на кода]„Индианаполис Мотор Спидуей“ е най-голямата спортна арена в света.
- 257 325 седящи места, преброени през лятото на 2005 година от редактора на вестник „Индианаполис Стар“ Кърт Калвин.
Пистата държи и рекорда по посещаемост
- Индианаполис 500 (1981) 422 000 зрители. Интересното е, че собствениците на пистата – семейство Хълман-Джордж никога дотогава не са обявявали официално посещаемостта на нито едно състезание „500 мили на Индианаполис“.
Дължина
[редактиране | редактиране на кода]Дължината на пистата е 2,5 мили (4,02 км).
Една обиколка на пистата се равнява на:
- 44 футболни игрища
- 37 бейзболни игрища
- 80 обиколки на плувен басейн с олимпийски размер
- 32 000 кутии Кока Кола, подредени една до друга
Рекорди
[редактиране | редактиране на кода]- Пилоти с най-много победи (4):
- Ей Джей Фойт (1961, 1964, 1967, 1977)
- Ал Ънсър-старши (1970, 1971, 1978, 1987)
- Рик Миърс (1979, 1984, 1988, 1991)
- Отбор с най-много победи
- Penske Racing (15)
- Най-много последователни победи (2):
- Уилбър Шоу (1939 – 1940)
- Маури Роуз (1947 – 1948)
- Бил Вукович (1953 – 1954)
- Ал Ънсър-старши (1970 – 1971)
- Елио Кастро-Невес (2001 – 2002)
- Най-много пол-позишъни:
- 6 – Рик Миърс
- Най-малката разлика между победителя и втория:
- 0,043 секунди между Ал Ънсър-младши и Скот Гудиър през 1992
- Най-висока скорост в състезание:
- 299,307 km/h, Ари Люендайк през 1990 година
- Най-бавна скорост в състезание:
- 120,060 km/h, Рей Хароун през 1911 година
- Най-бърза квалификационна обиколка:
- 382,216 km/h, Ари Люендайк през 1996 година
- Най-бърза обиколка по време на състезание:
- 379.976 km/h, Еди Чийвър през 1996
- Най-млад победител:
- Трой Рътман, 22 години и 80 дни, през 1952 година
- Най-стария победител
- Ал Ънсър-старши, 47 години и 360 дни, през 1987 година
- Пилот с най-много участия:
- 35, Ей. Джей. Фойт
- Световни рекорди:
- Световен рекорд за скорост – поставен от французина Жил Гию (Jules Goux) през 1913. 170 км/ч с автомобил Пежо L.76. Предишният рекорд е бил 169 км/ч и е бил на самолет.
Победители във Формула 1
[редактиране | редактиране на кода]Гран при Инди 500
[редактиране | редактиране на кода]Година | Пилот | Конструктор | Писта | Статистика |
---|---|---|---|---|
1960 | Джим Рътман | Уотсън-Офенхаусър | Индианаполис | Статистика |
1959 | Роджър Уорд | Уотсън-Офенхаусър | Индианаполис | Статистика |
1958 | Джими Брайън | Салих-Офенхаусър | Индианаполис | Статистика |
1957 | Сам Ханкс | Салих-Офенхаусър | Индианаполис | Статистика |
1956 | Пат Флайърти | Уотсън-Офенхаусър | Индианаполис | Статистика |
1955 | Боб Свикърт | Къртис-Офенхаусър | Индианаполис | Статистика |
1954 | Бил Вукович | Къртис-Офенхаусър | Индианаполис | Статистика |
1953 | Бил Вукович | Къртис-Офенхаусър | Индианаполис | Статистика |
1952 | Трой Рътман | Кузма-Офенхаусър | Индианаполис | Статистика |
1951 | Ли Уолърд | Къртис-Офенхаусър | Индианаполис | Статистика |
1950 | Джони Парсънс | Къртис-Офенхаусър | Индианаполис | Статистика |
Гран при на САЩ
[редактиране | редактиране на кода]Година | Пилот | Конструктор | писта | Статистика |
---|---|---|---|---|
2007 | Луис Хамилтън | Макларън-Мерцедес | Индианаполис | Статистика |
2006 | Михаел Шумахер | Ферари | Индианаполис | Статистика |
2005 | Михаел Шумахер | Ферари | Индианаполис | Статистика |
2004 | Михаел Шумахер | Ферари | Индианаполис | Статистика |
2003 | Михаел Шумахер | Ферари | Индианаполис | Статистика |
2002 | Рубенс Барикело | Ферари | Индианаполис | Статистика |
2001 | Мика Хакинен | Макларън-Мерцедес | Индианаполис | Статистика |
2000 | Михаел Шумахер | Ферари | Индианаполис | Статистика |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|
|