Институт за изследване на близкото минало – Уикипедия

Институт за изследване на близкото миналото
Информация
Акроними	ИИБМ
Тип	Неправителствена организация
Основана	2005 г.
Положение	действаща организация
Седалище	ул. Юрий Венелин 24, вх. Б, София
Езици	български, английски
Ръководител	проф. Ивайло Знеполски, Изпълнителен директор[1]
Сайт	minaloto.bg

Институтът за изследване на близкото миналото е академична неправителствена организация, основана в София през 2005 г.

• проф. Ивайло Знеполски, преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“
• Дими Паница (р. 1930 – поч. 2011), председател на Фондация „Свободна и демократична България“
• Ленко Ленков, историк.^[1]

Стимулирането и подпомагането на изучаването на най-близката и съвременна история на България.

Изследване с максимална научна добросъвестност на комунистическия режим не само като идеологически и политически феномен, но и от историческа, психологическа, социална и антропологична гледна точка:

• трудовите практики,
• социалната политика,
• формите на омекотена репресия,
• семейния живот,
• структурата и функционирането на комунистическата партия, сблъсъка на интереси и противоречия в нея,
• отношението върхушка – партийна база,
• състоянието на културния и интелектуален живот и различните форми на съпротива – от пасивното несъгласие до дисидентството, динамиката в отношението режим – общество.

Важно направление в дейността на Института е и това, което в съвременната социална антропология се обозначава с понятието „устна история“.

ИИБМ има за цел преодоляване на общото говорене за комунизма чрез сериозни, задълбочени конкретни емпирични изследвания на историята на комунистическата идея в България и на комунистическата власт в определени периоди, при дадени събития, сред различни социални групи и отделни личности. За да се достига до адекватни и убедителни изводи от тези изследвания се осигуряват експерти с висока обща и специална теоретична подготовка и се прилагат подходящите методи на анализ и интерпретация, които са достижение на съвременната историческа наука. Връзката между тези две активности обуславя постигането на резултати, които са предназначени да се превърнат в опора на една перспективна обществена педагогика. Една от основните цели на ИИБМ е публикуването и широкото разпространение на неговите или създадени с негова помощ разнопосочни научни проучвания и изследвания. Установен е специален фонд, който да финансира издаването на книги по различни аспекти от комунистическото минало на България. Повечето книги са излезли в поредицата „Минало несвършено“ ^[1]

• Осъществяване на научноизследователски проекти за различни периоди от съвременната българска история и оказване на организационна и финансова подкрепа на експертни екипи и отделни изследователи.
• Научно-методологична и финансова подкрепа на млади специалисти, работещи в областта на съвременната българска история, включително чрез краткосрочни стипендии и специализирани семинари.
• Публикуване на книги на базата на научноизследователските проекти, осъществени от Института, или на такива, тематично свързани с неговите интереси.^[2]
• Организиране на конференции, семинари, срещи и дискусии на базата на резултатите от изследователските проекти или по теми, близки с тях.
• Организиране на изложби, тематично свързани със съвременната българска история и изграждане на музей за артефакти от близкото минало.
• Сътрудничество с аналогични организации в страните от Източна и Централна Европа и коопериране в съвместни проекти.
• Изграждане на информационна база и дигитален архив, достъпни за всички, в областта на съвременната българска история въз основа на анкети и интервюта, работа в архивите, обработка на мемоарна литература и книги, третиращи изследваните периоди.^[1]

„Минало несвършено“

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

• Колева, Даниела (съст.). Върху храстите не падат мълнии : комунизмът – житейски съдби. 2007. ISBN 978-954-9597-01-1.
• Везенков, Александър. Властовите структури на Българската комунистическа партия 1944 – 1989. 2008. ISBN 978-954-28-0197-9.
• Иванов, Мартин. Реформаторство без реформи : Политическата икономия на българския комунизъм 1963 – 1989. 2008. ISBN 978-954-28-0198-6.
• Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм : Социокултурни черти и властова траектория. 2008. ISBN 978-954-28-0236-5.
• Методиев, Момчил. Машина за легитимност : Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. 2008. ISBN 978-954-28-0237-2.
• Груев, Михаил и др. Възродителният процес : Мюсюлманските общности и комунистическият режим : Политики, реакции и последици. 2008. ISBN 978-954-28-0291-4.
• Вачков, Даниел и др. Българският външен дълг 1944 – 1989 : Банкрутът на комунистическата икономика. 2008. ISBN 978-954-28-0307-2.
• Еленков, Иван. Културният фронт : Българската култура през епохата на комунизма – политическо управление, идеологически основания, институционални режими. 2008. ISBN 978-954-28-0338-6.
• Аврамов, Румен. Пари и де/стабилизация в България 1948 – 1989. 2008. ISBN 978-954-28-0339-3.

• Ивайло Знеполски
• Димитър Паница (р. 1930 – поч. 2011)
• Боряна Димитрова^[1]

• Цветан Тодоров (р. 1939 – поч. 2017), Париж – политически философ, член-кореспондент на ИИБМ
• Иван Еленков – историк и културолог, професор в Софийски университет „Св. Климент Охридски“
• Георги Господинов – писател и публицист, научен сътрудник в Института по литература при Българска академия на науките (БАН)
• Румен Даскалов – историк, антрополог, професор в Централноевропейския университет в Будапеща и Нов български университет
• Даниела Колева – антрополог, доцент в Софийски университет „Св. Климент Охридски“
• Мартин Иванов – икономически историк, Институт по история към Българска академия на науките
• Даниел Вачков – историк, Институт по история към към Българска академия на науките
• Александър Везенков – историк
• Михаил Груев – историк, доцент в Историческия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
• Момчил Методиев – историк, главен редактор на сп. „Християнство и култура“

• Румен Аврамов
• Петър Байчев
• Пепка Бояджиева
• Петя Василева-Груева
• Даниел Вачков
• Александър Везенков
• Николай Вуков
• Сергей Вучков
• Ромен Гари (Роман Кацев)
• Михаил Груев
• Мариан Гяурски
• Румен Даскалов
• Мария Дерменджиева
• Мартин К. Димитров
• Нина Димитрова
• Пламен Дойнов
• Иван Еленков
• Ивайло Знеполски
• Мартин Иванов
• Петя Кабакчеива
• Алексей Кальонски
• Райна Карчева
• Константин Касабов
• Даниела Колева
• Чавдар Маринов
• Момчил Методиев
• Нурие Муратова
• Петя Славова
• Клаудия Флорентина-Добре
• Христо Христов

• Фондация „Америка за България“,
• Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа (Trust for Civil Society in Central & Eastern Europe – CEE Trust),
• Институт „Отворено общество“ – София,
• Софийски университет „Св. Климент Охридски“,
• Софийска платформа,
• Издателство „Сиела“.^[1][2]

• официален уебсайт на ИИБМ