Екстравертност и интровертност – Уикипедия

Екстравертността и интровертността са понятия от концепцията на Ханс Айзенк за личността на човека. Те са популяризирани от Карл Густав Юнг.^[1] Авторът си служи с три определения, за да опише личността.

Екстравертността е в най-общ смисъл насоченост навън. Това обхваща висока комуникативност, стремеж към поддържане на много и интензивни социални контакти, насочване на фокуса към околния свят, висока сензитивност към външните стимули и т.н. Екстравертите предпочитат шумни компании, в които да бъдат център на внимание, разходки, непрестанна динамика на света около себе си.^[2]

Интровертността е тенденцията човек да е съсредоточен главно върху вътрешния си свят. Интровертите са тихи, сдържани, премислят внимателно действията си и са сравнително слабо ангажирани в социални връзки. При възникване на конфликт или критична ситуация те са склонни да търсят причините в себе си и често анализират собствените си действия и постъпки.^[3]

Не бива да се поставя знак за равенство между интроверсия и асоциалност.

• Психотизъм
• Невротизъм

• BBC – The Human Mind – Personality Архив на оригинала от 2007-12-03 в Wayback Machine. Description of introversion and extraversion, focusing on reward-seeking behavior
• Changing Minds Another description of introversion and extraversion, taking a Jungian view

Тази статия, свързана с психология, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

• Портал „Психология“