Инуити – Уикипедия
Инуити | |
Общ брой | 110 783[1][2] |
---|---|
По места | Канада, Гренландия |
Език | Инуитски езици |
Религия | Анимизъм, лутеранство, християнство, Митология на инуитите |
Инуити в Общомедия |
Инуитите (на инуитски: ᐃᓄᐃᑦ) са група ескимоски народи,[3] споделящи сходна култура.
Инуитите са уникални в културно и езиково отношение народи населяващи северните части на Канада, Гренландия, северна и югозападна Аляска и части от Чукотка. Предполагаемият им общ брой е около 180 хил. жители. Поради огромната територия, която населяват, те се делят на различни племена и според това къде се намират използват отделно название. В Гренландия използват названията Kalaallit (западни гренландци), Inugguit (от Тулския регион) Iit (източни гренландци); В Канада използват имената Inuvialuit, Inuinnaat и Inuit; В северна Аляска се наричат Inupiat, югозападна Аляска Yupiit или Cupiit; В Чукотка и на остров St. Lawrence са Yupiget, Yupik и Sugpiat.
Език
Инуитите използват общ език, но поради огромните територии, които населяват той е разделен на различни диалекти, като те използват и различни названия според това къде се използва (Inuvialuktun, Inuktitut, Inuktun и др.) Някои антрополози смятат, че езикът и културата на Yupiit трябва да се разглежда като отделени от инуитските, но самите Yupiit са взели политическо решение да се числят към инуити и така са част от общата група.
Ескимоси
Името Ескимос използвано като общо название на инуитите се предполага, че идва от племето Mi`kmaq, населяващо източна Канада. Преведено от техния език името значи „Хора ядещи сурова плът“. Самите инуити никога не са използвали това име за себе си, но той им е приписан от европейците и други южни на тях народи. Израза е смятан за негативен и вече не се използва защото самите инуити го смятат за обиден и носещ отрицателен смисъл на яденето на сурово месо. На английски език името Инуит се превежда като „The human beings”
Политики
Инуитите са организирани както в техни собствени юрисдикции така и в национални. Те са сключили различни споразумения с държавите където населяват и имат правото да се самоопределят и да имат собствено управление в населяваните от тях райони. За целта през 1977 г. са създали неправителствена организация Пан-Арктически инуитски околополярен съвет (ICC), който се бори са правата и популяризирането на културата им, както и за единството им между тях самите. Благодарение на активните им действия инуитите са се преборили за самоуправление в някой райони на Аляска, Канада и Гренландия.
Въпреки всичките си усиля инуитите са изправени пред множество предизвикателства като езикова ерозия, свиващи се общности, социални и икономически неравенства в сравнение с други общности от държавите, които обитават. Още сериозни проблеми, с които се сблъскват са урбанизацията и климатичните промени.
Произход
Най-старите известни археологически находки свързани с инуитите са от залива Саглек в Лабрадор. Те са датирани на приблизително 3800 години.
Културно и Езиково инуитите се различават от съседните им групи в Америка и Европа. При сравнителни езикови проучвания между инуитския и други северноамерикански езици е установено, че имат различен произход. Освен това голям процент сред инуитите имат кръвна група B (система AB0), която отсъства при други коренни американски групи, което кара учените да предполагат, че инуитите се различават по произход от другите местни народи.
Начин на живот
Инуитите са приспособени да живеят в изкючително неблагоприятна и студена среда, в която няма много растителност и основната им храна са тюлени, моржове, китове, морски птици и риби. През лятото ловуват северни елени или други дребни животни. В миналото, за придвижване са използвали основно кучешки впрягове. За дрехи са използвали основно еленови кожи. Зимните им жилищата са направени от ледени блокове и се наричат Иглу, а в топло време си правят палатки от животински кожи. Урбанизацията в днешно време е променила много от навиците и традициите им.
Модерен живот
Кучешките впрягове са заменени от моторни шейни, харпуните за лов са заменени с пушки, дрехите и храната често се купуват от магазини, парите – непознати за тях в миналото, са се превърнали в необходимост за ежедневните им нужди. Голяма част от инуитите вече живее в градове и села и работят в мини или нефтодобива. Някои от тях са създали кооперативи за ръчно произведени артикули, лов и туризъм. Благодарение на обособената през 1999 г. територия Nunavut в Канада, традиционната местна култура получава възможност да се съживи.
Натам Обед (президент на „Inuit Tapiriit Kanatami“, националната представителна организация на инуитите) казва: „От незапомнени времена инуитите живеят и процъфтяват в инуитския Нунангат, нашата родина, обхващаща 36 процента от сушата на Канада и 50 процента от бреговата ивица. Инуит Нунангат като географско и политическо пространство е до голяма степен непознат за повечето канадци. В това време на помирение, ние като инуити насилствено си възвръщаме правилното място като коренно население в Канада, като утвърждаваме инуитското самоопределение чрез нашия език, нашите имена на места и нашата история.“
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.itk.ca // Посетен на 24 юни 2015 г.
- ↑ www12.statcan.ca // Посетен на 23 юни 2015 г.
- ↑ https://www.britannica.com/topic/Inuit-people
https://www.britannica.com/topic/Inuit-people https://indigenouspeoplesatlasofcanada.ca/section/inuit/
|