Исак Абрабанел – Уикипедия
Исак Абрабанел רבי יצחק בן יהודה אברבנאל | |
португалски общественик | |
Роден | 1437 г. |
---|---|
Починал | 23 септември 1508 г. |
Погребан | Падуа, Италия |
Религия | юдаизъм |
Философия | |
Регион | Еврейска философия |
Епоха | Средновековна философия |
Интереси | Метафизика, теология |
Исак Абрабанел в Общомедия |
Исак бен Йехуда Абрабанел (на иврит: דון יצחק בן יהודה אַבְּרַבַנְאֵל) е португалски еврейски философ, финансист и общественик.
Роден е през 1437 година в Лисабон. Произлиза от известния и богат сефарадски род Абраванел.
Автор на философски и богословски трудове, Абрабанел развива активна търговска и финансова дейност, като за продължителни периоди е на служба при кралете на Португалия, Кастилия и Неапол. Възползвайки се от връзките си с кастилския двор, полага големи усилия, за да предотврати изгонването на евреите от Испания (започнат с т.нар. Алхамбрайски декрет) и изразходва за тази цел значителни лични средства.
Идеи
[редактиране | редактиране на кода]Абрабанел се занимава с въпросите на Сътворението, пророчествата, теодицеята, които са характерни за средновековния юдаизъм. Критикува Маймонид, като написва специална книга за това – „Ръководство за объркания, формулирана в Рош Амана“ (1505)[1]. Приема, и в това е критиката му към Маймонид, че знанието на пророците по своята същност е чудотворно и сътворено от Бог, а не е научно, както Маймонид приема[2].
Исак бен Абрабанел умира през 1508 година във Венеция.