Исирли – Уикипедия
Исирли Πλατανότοπος | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Източна Македония и Тракия |
Дем | Кушница |
Надм. височина | 240 m |
Население | 522 души (2021 г.) |
Исирли (на гръцки: Πλατανότοπος, Платанотопос, до 1926 година Ισερλή, Исерли[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 240 m надморска височина в южните склонове на планината Кушница (Пангео).[2] Северно над селото са руините на Ахатлар (Микрохори), в които е и запазеният каменен Ахатларски акведукт.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е от турското hisarli, производно от hisar „крепост“ с изпадане на началното х. Местните и селищните имена от такъв характер са чести в българската топонимия.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Исирли е турско село в Правищка каза на Османската империя. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Есирли живеят 125 души, всички турци.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци от Източна Тракия и Понт, Турция. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 67 семейства с 256 души.[6] След Гражданската война (1946 - 1949) в селото се заселват жителите на Ахатлар и Чифлик.[2]
Населението отглежда големи количества тютюн и по-малко жито.[2]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Кайлък | Καηλίκι | Лемос | Λαιμός[7] | |
Кирия[8] | Κύργια | Палиовриси | Παλιόβρυση[7] | местност Ю от Платанотопос[8] |
Боз Алани[8] | Μπὸζ Αλάνι | Аспротопос | ᾿Ασπρότοπος[7] | местност Ю от Платанотопос[8] |
Боз Куру[8] | Μπὸζ Κουροῦ | Ксериас | Ξεριᾶς[7] | местност Ю от Платанотопос[8] |
Тогайери[8] | Τογάγερι | Вурла | Βούρλα[7] | местност Ю от Платанотопос[8] |
Сусам Тарла[8] | Σουσὰμ Ταρλὰ | Валанидиес | Βαλανιδιές[7] | възвишение в Люти рид (358,8 m), Ю от Платанотопос |
Пенд Бури[8] | Πέντ Μπουρὶ | Камини | Καμίνι[7] | възвишение в Люти рид (256 m), Ю от Платанотопос |
Узун дере | Οὐζούν Ντερὲ | Потистрес | Ποτίστρες[7] | река |
Енарикос[8] | Ζιναρίκος | Оксиес | Ὀξυές[7] | връх в Кушница (728,4 m), С от Платанотопос |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 441[2] | 289[2] | 324[2] | 463[2] | 770[2] | 861[2] | 748[2] | 650[2] | 631[2] | 631 | 584 | 522 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 227. (на македонска литературна норма)
- ↑ Γεφύρι στο Μύλο (Μικροχώρι Πλατανότοπου) // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 128, 129.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
|