История на Литва – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Наименованието Литва (на латински: Lituae) за първи път е споменато в Кведлинбургските анали в 1009 г. В края на 12 век (според някои изследователи – около 1240 г.) на територията на сегашните Литва и Беларус се образувало Великото литовско княжество.

 Основна статия: Велико литовско княжество

Първият известен владетел на Литва е Миндовг (Миндаугас, 1238 – 1263 г.) който е приел християнството през 1251 г. и е бил коронован на 6 юли 1253 г. (национален празник на Литва). През 1261 г. обаче се върнал към езичеството. През 13 – 14 век територията на ВЛК стремително нараства и достига бреговете на Черно море. В същото време литовските князе водят тежка борба с Тевтонския орден, който е разбит в 1410 г. в Грюнвалдската битка от обединените войски на Литва и Полша.

 Основна статия: Кревска уния

През 1385 г. Великият литовски княз Ягайло подписва Кревския договор, с който се задължава да обедини Литва и Полша, при положение, че бъде избран за полски крал. В 1386 г. той е коронован, а в 1387 г. официално покръства Литва. От 1392 г. Литва фактически се управлява от великия княз Витаутас (Витовт), братовчед и формален наместник на Ягело. По време на неговото управление (1392 – 1430 г.) Литва достига върха на своето могъщество. От края на неговото управление за държавата окончателно се е закрепило името – „Велико княжество Литовско, Жемайтско и Руско“.

Кажимеж IV Ягелончик (1440 – 1492) разширява международното влияние на династията Ягелони – подчинява Полша, Прусия, слага своя син на чешкия и унгарския трон. През 1569 г. е сключена уния с Полша в Люблин, съгласно която Литва и Полша се управлява от съвместно избран крал, и държавата има общ Сейм. Правовите системи, армията и правителствата, обаче остават отделни. През 16 – 18 век в Литва ВЛК губи своя литовско-беларуски национален характер, в нея започва да се развива полска култура.

През 18 век, след Северната война, Полско-литовската държава влиза в упадък и попада под протекторат на Русия. През 1772, 1793 и 1795 г. цялата територия на Полша и Литва е поделена между Русия, Прусия и Австрия.

През Първата световна война Литва е окупирана от Германия (1915).

На 16 февруари 1918 г. във Вилнюс представителството на литовския народ – Съвет на Литва (Lietuvos Taryba) – провъзгласява независима Литва.

В периода 1920 – 1922 г. литовската държава е призната от международната общност. Тъй като Вилнюс, историческата столица на Литва, през 1920 – 1939 г. е окупиран от Полша, той се е считал за официална столица, а временна столица става Каунас.

На 15 юни 1940 г. на територията на Литва са въведени съветски войски. Литва е присъединена към СССР като една от съюзните социалистически републики. Тогава е присъединен и Вилнюския край.

През 1941 – 1944 г. Литва е окупирана от нацистка Германия. От 1944 г., когато Съветската армия разгромява немско-фашистките войски на територията на Литва, до 1991 година тя остава в състава на СССР.

На 11 март 1990 г. Върховния Съвет на Литовската Република провъзгласява акт за възстановяване на независимостта на Литва. През 1991 г. Литовската Република е призната от Русия, СССР и международната общност. Същата година е приета за член на ООН.

През 2003 г. е подписан договор за влизане на Литва в Европейския съюз, който е приет на референдум. На 1 май 2004 г. Литва става член на ЕС, НАТО.

п б р История на страните в Европа Австрия Азербайджан Албания Андора Армения Беларус Белгия Босна и Херцеговина България Ватикана Великобритания Германия Грузия Гърция Дания Естония Ирландия Исландия Испания Италия Казахстан Косово Латвия Литва Лихтенщайн Люксембург Малта Молдова Монако Нидерландия Норвегия Полша Португалия Румъния Русия Сан Марино Северна Македония Словакия Словения Сърбия Турция Украйна Унгария Финландия Франция Хърватия Черна гора Чехия Швейцария Швеция