Джована Савойска (1392 – 1460) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Йоанна Савойска.

Джована Савойска
Giovanna di Savoia
маркграфиня на Монферат
Родена
Починала

РелигияКатолицизъм
Управление
Период16 април 1418 – 12 март 1445
ПредшественикМаргарита Савойска-Ахая
НаследникМаргарита Савойска
Други титлипринцеса на Савоя
Герб
Семейство
РодСавойска династия
БащаАмадей VII Савойски
Братя/сестриАмадей VIII Савойски
Бона Савойска
Природени:
Хумберт Савойски
Жанет Савойска
СъпругДжан Джакомо Палеолог
ДецаДжовани IV Палеолог
Себастиан Отон Палеолог
Вилхелм VIII Палеолог
Бонифаций III Палеолог
Теодор Палеолог
Изабела Палеологина
Амадеа Палеологина

Джована Савойска (на италиански: Giovanna di Savoia; * 16 август 1392, Шамбери, Савойско графство; † януари 1460, Казале Монферато, Маркграфство Монферат) от Савойската династия, е принцеса на Савоя и чрез женитба маркграфиня на Монферат от 1418 до 1445 г.

Според френския историк Самуел Гишенон тя е второродна дъщеря на Амадей VII Савойски (* 1360, † 1391), граф на Савоя, на Аоста и на Мориен, и на съпругата му Бона дьо Бери (* 1362/1365, † 1435),[1] племенница на френския крал Шарл V. Има един брат и една сестра:

Има и един полубрат и една полусестра от извънбрачни връзки на баща си.

Джована се ражда няколко месеца след смъртта на баща си Амадей VII, известен като Червеният граф. Той умира на 1 ноември 1391 г., оставяйки своя малолетен наследник Амадей под регентството на баба му Бона Бурбон заедно с Луи III дьо Косонè, господар на Косоне.[2] В завещанието му се споменава съпругата му Бона, но не и детето, което тя ще роди (Йоанна).[2]

След смъртта на графа дворът на феодалите е разделен на две партии, едната от които подкрепя бабата на Йоанна – Бона дьо Бурбон с двор в Шамбери, а другата – Бона дьо Бери и новия граф Амадей VIII с двор в Монмелиан. Гражданската война е избегната чрез намесата на краля на Франция Шарл VI, и завършва с потвърждаването на регентството на Бона дьо Бурбон.[3]

След като майката на Джована Бона дьо Бери е изключена от закрилата на децата и регентството, тя напуска Савоя[4] и се връща във Франция, като през 1394 г. се омъжва за Бернар VII д'Арманяк – граф на Родес, Арманяк и Фезансак,[5] от когото има седем деца.

Брачната политика, предприета от брата на Джована Амадей VIII цели да успокои бурните отношения с Монферат. Тя се омъжва на 24 април 1411 г. за наследника на Маркграфство Монферат Джан Джакомо Палеолог[6], син на маркграфа на Монферат Теодор II и втората му съпруга Жана дьо Бар.[7] Брачният договор на Йоанна и Джан Джакомо е съставен месец по-рано.[8]

През 1414 г. става графиня на Акуи, а след смъртта на свекъра си Теодор II през 1418 г. и маркграфиня на Монферат.[9]

През 1429 г. нейната сестра Бона съставя завещание, определяйки за свой наследник извънбрачния син на съпруга си на име Лудвиг, и оставя завещание на Йоанна, на майка им и на брат им Амадей VIII.[10]

На 18 септември 1430 г. майка ѝ прави завещание, оставяйки за наследник на Виконтство Карлà сина си Бернар, като оставя завещание и на останалите си все още живи деца, включително и на Йоанна.[11]

Овдовява на 12 март 1445 г.[7] Умира в Казале през 1460 г. на 67-годишна възраст.

∞ 26 април 1411 за Джан Джакомо Палеолог (* 23 март 1395, Трино; † 12 март 1445, Казале), маркграф на Монферат, от когото има пет сина и две дъщери:

Първични източници

[редактиране | редактиране на кода]

Историографска литература

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giovanna di Savoia (1392 – 1460) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​