French
DeutschЙордан Бомболов – Уикипедия
| Йордан Бомболов | |
| български учител | |
 Директор на Прилепското българско училище, 1892/1893 година | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Брюкселски свободен университет Солунска българска мъжка гимназия |
| Йордан Бомболов в Общомедия | |
Йордан (Юрдан) Бомболов е български просветен деец от късното Българско Възраждане в Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Йордан Бомболов е роден в град Прилеп в Османската империя, днес в Северна Македония. Произхожда от виден прилепски род - внук е на Мирче Бомболов (Бомбол) е сред най-състоятелните българи в града и още от 1866 година е член на общината.[1] Коста Бомболов е член на общината чак до 1897 година. В 1886 година Йордан Бомболов завършва с първия випуск на Солунската българска гимназия.[2][3] В 1891 година Бомболов завършва политически и административни науки в Брюкселския университет, а в 1895 година защитава докторат по право в Екс ан Прованс.[4]
Йордан Бомболов преподава в българската гимназия в Битоля. Дългогодишен учител в мъжкото класно училище в Прилеп и негов директор от 1891 до 1893 година.[5][6]
След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Прилеп.[7] В 1909 - 1912 година преподава в Солунската мъжка гимназия,[8] а в 1912 - 1913 година преподава в Солунската българска девическа гимназия.[9]
След Балканските войни се установява в България, работи като съдия.[10]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- "Разговор с бившия директор на столетното училище д-р Йордан Бомболов", публикувано в сборник "Сто години ново българско училище в гр. Прилеп 1843 - 1943", Скопие, 1943 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 19.
- ↑ Спомени на Георги Стрезов в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 - 1912). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 49.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 88.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
- ↑ Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора. Изд. на Отечествения фронт, София, 1985.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 127.
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 86.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 156.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 61.
| Анастас Наумов | → | директор на Прилепското българско мъжко класно училище (1891 – 1893) | → | Паскал Рачев |
| Благой Калеичев | → | директор на Солунската българска девическа гимназия (1912 – 1913) | → | последен |
