Йоханес Вермер – Уикипедия

Йоханес Вермер ван Делфт на нидерландски: Jan Vermeer van Delft
нидерландски художник
Детайл от картината „Сводницата“ на Вермеер (ок. 1656 г.), смятан за автопортрет на 24-годишния художник[1]
Рождено име	Joannis Vermeer
Роден	31.10.1632 Делфт, Съединени провинции
Починал	15 декември 1675 г. (на 43 г.) Делфт, Съединени провинции
Националност	нидерландец
Стил	живопис
Направление	Нидерландски златен век в изобразителното изкуство, Барокова живопис
Съпруга	Catharina Bolnes
Йоханес Вермер в Общомедия

Йоханес Вермѐр ван Делфт (на нидерландски: Johannes Vermeer van Delft, също и Ян Вермер (на нидерландски: Ian Vermeer или Вермѐер), 1632 – 1675) е нидерландски художник, майстор на битовата живопис и жанровия портрет. Днес е считан за един от най-великите живописци от Нидерландския златен век, редом с Рембранд ван Рейн и Франс Халс.

Прекарва целия си живот в родния си град, Делфт. Прието е авторството му на около 35 картини. Специфично за него е майсторството, с което предава светлината в своите картини.

Сравнително малко се знае за живота на Вермер. Единствените източници на информация са някои регистри, няколко официални документи и коментари от други художници.

Йоханес Вермер е роден през 1632 г. в град Делфт в Нидерландия. Точната рождена дата не е известна, но се знае, че е кръстен на 31 октомври 1632 г. в Реформистката църква в Делфт.

Бащата на Вермер, Рейниер Вермер^[2], е от ниската средна класа, тъкач на коприна и търговец на картини. Жени се за майката на Йоханес, Дигна, родом от Антверпен, през 1615 г. През 1641 г. семейство Вермер купуват голямата странноприемница „Мехелен“ близо до пазарния площад в Делфт. Рейниер Вермер вероятно е бил, освен търговец на картини, и съдържател на странноприемницата.

След смъртта на баща си през 1652 г., Йоханес Вермер наследява от него „Мехелен“ и търговията на картини.

Въпреки че е от протестантско семейство, Вермер се жени за католичка на име Катерина Болнес през април 1653 г. Семейството на Катерина е значително по-заможно от това на Вермер. Вероятно Вермер приема католицизма малко преди брака си: децата му са кръстени на католически светци, а не на собствените му родители, а творбата му Алегория на вярата отразява католическото вярване в светото причастие (въпреки че не се знае дали тя отразява личните убеждения на художника или тези на поръчителя на картината).

Известно време след сватбата двойката напуска „Мехелен“ и се мести у майката на Катарина, Мария Тинс, заможна вдовица. Вермер остава да живее там заедно със съпругата и децата си до края на живота си. Мария Тинс явно е играла важна роля в живота им, тъй като кръщават първата си дъщеря на нея и е възможно да е използвала добрите си доходи да подпомага младия художник и нарастващото му семейство.

Йоханес и Катерина имат общо 14 деца, три от които умират преди Вермер.

Не е сигурно къде точно Вермер е изучавал изобразително изкуство. Счита се, че е учил в Делфт и негов учител е бил Карел Фабрициус (1622 – 1654) или Леонард Брамер (1596 – 1674).^[3]

На 29 декември 1653 г. Вермер става член на гилдията на Св. Лука, търговска асоциация на художниците. Според документите на гилдията той така и не плаща входната такса, вероятно поради финансови затруднения.

С времето обаче Вермер се издига и утвърждава като художник: един от най-богатите граждани на Делфт, Питер ван Ройвен, става негов покровител и клиент. През 1662 г. Вермер е избран за глава на гилдията и е преизбиран през 1663, 1670 и 1671 г., което свидетелства, че той е бил доказан майстор в своите среди, а също и уважаван гражданин от средната класа.

През 1672 г. обаче Нидерландия е поразена от тежка икономическа криза след започването на Нидерландската война с французите. Това довежда до драстичен спад на търсенето на предмети на лукса, каквито са произведенията на изкуството, и съответно проваля бизнеса на Вермер и като художник, и като търговец на картини. Вермер е принуден да взема заеми, за да издържа голямото си семейство.

При смъртта си през 1675 г. Вермер оставя малко спестявания и значителни дългове. Причината за кончината на художника е „делириум“ (вероятно менингит или енцефалит). В писмен документ съпругата му отдава смъртта на Вермер на стреса от финансовите затруднения. Катерина иска от градския съвет да секвестира имотите, включително и картините, за да бъдат изплатени дълговете. Нидерландският учен Антони ван Льовенхук, който е служител в кметството, е назначен за изпълнител на завещанието през 1676 г. Деветнадесет от картините на Вермер са завещани на Катерина и Мария; Катерина продава няколко от тях, за да плати на кредиторите.

В Делфт Вермер е бил признат художник, но е бил почти неизвестен извън града, а това че местният му покровител е изкупувал повечето му картини, е възпряло разпростирането на славата му. Сравнително краткият живот на Вермер, необходимостта да се справя в няколко професионални поприща, за да издържа семейството си, а също и неговата изключителна прецизност като художник обясняват неголемия брой негови картини.

Вермер рисува предимно жанрови картини и портрети, като изключение правят два градски пейзажа.

Герои в творбите му са различни представители на нидерландското общество от 17 век: от обикновената трудеща се млекарка до богатите търговци и знатни хора в техните просторни къщи. В картините на Вермер могат да се доловят религиозни и научни конотации.

• Карел Фабрициус (1622 – 1654), който прекарва последните години от живота си в Делфт. Идеите на Вермер за перспектива, както и тенденцията да рисува ежедневни теми вероятно са повлияни от Фабрициус.
• Италианският художник Караваджо (1573 – 1610), непряко чрез нидерландските му последователи.
• Леонаерт Брамес, друг художник от Делфт и свидетел на сватбата му.
• Вермер е притежавал картина на Дирк ван Бабурен (представител на школата на караваджистите от Утрехт), която се появява в две от собствените му (на Вермер) произведения.

Само три от творбите на художника са датирани – Сводницата (1656 г.), Астрономът (1668 г.) и Географът (1669 г.). Днес са известни 35 картини, за които е доказано, че са рисувани от Вермер:

1. Света Пракседа (ок. 1655) – масло, 101,6 x 82,6 см, Колекция Барбара Пиазека Джонсън, Принстън, Ню Джърси
2. Христос в дома на Марта и Мария (1654 – 1655) – масло, 160 x 142 см, Национална шотландска галерия, Единбург
3. Диана и нейните спътници (1655 – 1656) – масло, 98,5 x 105 см, музей Маурицхойс, Хага
4. Сводницата (1656)  – масло, 143 x 130 см, Галерия на старите майстори, Дрезден
5. Момиче, четящо писмо до отворен прозорец (ок. 1657)  – масло, 83 x 64,5 см, Галерия на старите майстори, Дрезден
6. Спяща млада жена (ок. 1657)  – Музей на изкуството „Метрополитън“
7. Малката улица (1657/58)  – Национален музей, Амстердам
8. Офицер и смеещо се момиче (ок. 1657)  – масло, 50,5 x 46 см, музей Frick Collection, Ню Йорк
9. Млекарката (ок. 1658)  – масло, 45,5 x 41 см, Райксмузеум, Амстердам
10. Дама, която пие с джентълмен (1658 – 1660)  – масло, 39,4 x 44,5 см, Берлинска картинна галерия, Берлин
11. Момичето с чашата вино (ок. 1659)  – масло, Музей на херцог Антон-Улрих (Herzog Anton-Ulrich-Museum), Брауншвайг
12. Изглед от Делфт (1659 – 1660)  – масло, 98,5 x 117,5 см, музей Маурицхойс, Хага
13. Момиче, прекъснато по време на музика (Прекъснатият концерт) (1660 – 1661)  – масло, 39,4 x 44,5 см, музей Frick Collection, Ню Йорк
14. Жена в синьо, четяща писмо (1663 – 1664)  – масло, 46,6 x 39,1 см, Национален музей, Амстердам
15. Урокът по музика или Дама на клавесин с джентълмен (1662/5)  – масло, 73,3 x 64,5 см, Кралската галерия, Лондон
16. Жена с лютня до прозореца (ок. 1663)  – масло, 51,4 x 45,7 см, Музей на изкуството „Метрополитън“
17. Жена с перлена огърлица (1662 – 1664)  – масло, 55 x 45 см, Берлинска картинна галерия, Берлин
18. Млада жена с кана вода (1660 – 1662)  – масло, 45,7 x 40,6 см, Музей на изкуството „Метрополитън“
19. Жена, държаща везна (1662 – 1663)  – масло, 42,5 x 38 см, Национална галерия по изкуство Вашингтон
20. Дама, пишеща писмо (1665 – 1666)  – масло, 45 x 40 см, Национална галерия по изкуство Вашингтон
21. Момичето с перлената обица (ок. 1665)  – масло, 46,5 x 40 см, музей Маурицхойс, Хага
22. Концертът (1665 – 1666)  – масло, 72,5 x 64,7 см, открадната през март 1990 от музея Изабела Стюарт Гарднър, Бостън^[4]
23. Портрет на млада жена (1666 – 1667)  – масло, 44,5 x 40 см, музей „Метрополитан“, Ню Йорк
24. Алегория на живописта, известна и като Изкуството на живописта или Художник в студиото си (1666/67)  – Музей на историята на изкуството, Виена
25. Господарка и слугиня (1667/68)  – музей Frick Collection, Ню Йорк
26. Момиче с червена шапка (ок. 1668)  – Национална галерия по изкуство Вашингтон
27. Астрономът (1668)  – Лувър, Париж
28. Географът (1668/69) – Художествен институт „Щедел“, (Франкфурт на Майн)
29. Плетачката на дантели (1669/70) – Лувър, Париж
30. Любовното писмо (1669/70)  – Национален музей, Амстердам
31. Дама пише писмо в присъствието на прислужницата си (ок. 1670)  – масло, 71,1 x 58,4 cm, Национална галерия на Ирландия, Дъблин
32. Алегория на вярата (1671/74) – Музей на изкуството „Метрополитън“
33. Китаристката (ок. 1672)  – Кенууд Хаус, Лондон
34. Млада жена, изправена до клавесин (1673/75)  – Национална галерия, Лондон
35. Млада жена на клавесин (1673/75) Национална галерия, Лондон

• Картини на Вермер в хронологичен ред
• 
  Христос в дома на Марта и Мария (1654 – 1655)
• 
  Сводницата (1656)
• 
  Спяща млада жена (Музей на изкуството „Метропо-литън“) (1656 – 1657)
• 
  Офицер и смеещо се момиче (музей Frick Collection, Ню Йорк) (1657 – 1659)
• 
  Момиче, четящо писмо до отворен прозорец (1657 – 1659)
• 
  Малката улица (1657 – 1661)
• 
  Млекарката (Национален музей, Амстердам) (1658)
• 
  Чашата с вино (1658 – 1661)
• 
  Момичето с чаша вино (1659 – 1660)
• 
  Изглед от Делфт (музей Маурицхойс, Хага) (1660 – 1661)
• 
  Момиче, прекъснато по време на музика (1660 – 1661)
• 
  Урокът по музика
  (1662)
• 
  Млада жена с кана вода (1662 – 1663)
• 
  Плетачката на дантели (1664)
• 
  Жена с перлена огърлица (1664)
• 
  Жена в синьо, четяща писмо (Национален музей, Амстердам)
  (след 1664)
• 
  Жена, държаща везна (1665) ^[5]
• 
  Момичето с перлената обица
  (музей Маурицхойс, Хага) (1665)
• 
  Концертът
  (1665 – 66)
• 
  Момиче с флейта (1665 – 1670)
• 
  Алегория на живописта (1666 – 1667)
• 
  Жена със своята прислужница, държаща писмо (1667)
• 
  Портрет на млада жена (1665 – 67)
• 
  Астрономът
  (1668)
• 
  Географът
  (1669)
• 
  Китарист-ката (1669 – 1672)
• 
  Любовното писмо (Национален музей, Амстердам) (1670)
• 
  Дама пише писмо в присъствието на прислужни-цата си (1670)
• 
  Млада жена, изправена до клавесин
  (1670 – 1673)
• 
  Млада жена на клавесин (1672)

Хан ван Меегерен е нидерландски художник, който следва класическите традиции. В желанието си да докаже на критиката, че недооценява таланта му, той решава да нарисува картина, която да представи като оригинал на Вермер. Опитът му е успешен и по-късно той рисува още картини – имитации на Вермер и други художници. Една от тях привлича вниманието на Херман Гьоринг, който я разменя срещу 137 автентични стари картини. След края на войната размяната е разследвана като предателство и за да се спаси от тази присъда, Меегерен признава фалшифицирането. В съдебната зала той демонстрира своите способности.^[6]

• Романът „Момичето с перлената обица“ и едноименният филм представят художествена драматизация на създаването на картината и отношенията на Вермер с модела.
• Книгата „Момиче в зюмбюлено синьо“ (Girl in Hyacinth Blue) е измислен разказ за недействителна картина на Вермер с това име. По нея е направен телевизионен сериал през 2003 г.
• Нидерландският шоколадов ликьор Vermeer Dutch Chocolate Cream Liqueur е наречен на името на Вермер, на бутилката има релефно копие на подписа на художника, а логото представлява изображение на картината „Момичето с перлената обица“. ^[7]
• Салвадор Дали има картина „Призракът на Вермер ван Делфт, който може да служи за маса“, 1934 г.
• Основната тема в романа за деца „По следите на Вермер“ (2003 г.) от Блу Балиет е търсенето на изчезнала картина на Вермер.
• Нидерландският композитор Луис Андрисен създава опера „Писма до Вермер“ (1997 – 98), по либрето на режисьора Питър Грийнауей).
• „Brush with Fate“ е телевизионен филм с Глен Клоуз, който проследява съдбата на измислена картина от художника Вермер. Премиерата на филма е на 2 февруари 2003 по CBS.
• Заглавието на книгата и филма „Луди години“, в оригинал:Girl, Interrupted, е заето от името на картината на Вермер „Прекъснатият концерт“ – Girl Interrupted at her Music.
• В шпионския трилър на Даниъл Силва „Колекционера“ част от действието се развива във връзка с откраднатата в Бостън картина Концертът.

• The Essential Vermeer website – Сайт с подробна информация за Вермер: биография, картини.
• Център Вермер Архив на оригинала от 2009-03-07 в Wayback Machine. в Делфт
• Мултимедиен енциклопедичен сайт за Вермер и животът в Делфт
• Вермер в www.artcyclopedia.com
• Картините на Вермер в Web Gallery of Art

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper BPN CiNii Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke KulturNav LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN RKD ICCU LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Johannes Vermeer в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Портал „Изкуство“