Йоханес Р. Бехер – Уикипедия

Йоханес Р. Бехер Johannes R. Becher
На IV конгрес на писателите от ГДР, Берлин, 1956 г.
Роден	22 май 1891 г. Мюнхен, Германия
Починал	11 октомври 1958 г. (67 г.) Берлин, ГДР
Професия	поет, белетрист и драматург
Националност	Германия
Направление	социалистически реализъм
Награди
Уебсайт	Страница в IMDb
Йоханес Р. Бехер в Общомедия

Йоханес Р. Бехер (на немски: Johannes R. Becher) с цяло име Йоханес Роберт Бехер е немски поет, белетрист и драматург, роден в Мюнхен в семейството на юрист.

През 1910 г., отвратен от буржоазния морал на родителите си и от социалното лицемерие, Йоханес Бехер решава да се самоубие заедно с приятелката си, но самият той, след като я застрелва, оцелява, макар и с тежки поражения. Следва филология, философия и медицина в родния си град, в Йена и Берлин.

Съвсем млад Бехер започва да пише и сътрудничи на експресионистичното списание „Ди Акцион“ в търсене на нови поетически форми и нов художествен изказ. Поради влошеното си здраве от опита за самоубийство е освидетелстван като негоден за военна служба и избягва участието си в Първата световна война, но се пристрастява към наркотици. Престоява в психиатрични клиники, за да се лекува от морфинова зависимост. Прави нов опит за самоубийство, като си прерязва вените, но и този път оцелява.

В 1918 г. Бехер става член на съюза „Спартак“, от който се сформира новосъздадената Комунистическаска партия на Германия. Разочарован от поражението на Ноемврийската революция, поетът напуска в 1920 г. комунистическата партия и се отдава на религията, но в 1923 г. отново се връща в партията и се заема с журналистическа и писателска дейност в полза на една бъдеща социална революция. Срещу стихосбирката му „Трупът на трона“ (1925) и романа му „Люисит или Единствената справедлива война“ (1925) е заведено съдебно дело за „подготовка за държавна измяна“. (В същата година в България Гео Милев е подведен под отговорност за поемата си „Септември“ и загива като „безследно изчезнал“.) Процесът срещу Йоханес Р. Бехер е прекратен едва през 1928 г. поради протестите на видни световни писатели като Томас Ман, Ромен Ролан и Максим Горки. През 1932 г. Бехер става кандидат за депутат на Комунистическата партия на Германия (KPD) в Райхстага.

Когато на власт идват националсоциалистите, книгите на Йоханес Р. Бехер са публично изгаряни и му е отнето немското гражданство. Поетът успява да емигрира през Париж в Съветския съюз, но там търпи обвинения в „троцкистки уклон“ и прави нови опити за самоубийство. Под натиска на събитията и сталинистките „чистки“ неговият литературен стил се променя от „екстатичен експресионизъм“ в „социалистически реализъм“. Близка дружба го свързва с унгарския философ и литературен теоретик Дьорд Лукач, който го подтиква да се запознае по-обстойно с литературата на XVIII и XIX век – така поетът открива за творчеството си формата на сонета.

След края на Втората световна война Бехер се завръща в родината си и отдава силите си за духовното възраждане на Германия, като става президент на Академията на изкуствата на ГДР и министър на културата. През 1949 г. е сред основателите на най-значимото литературно списание в ГДР „Зин унд форм“.

През 1952 г. получава Сталинска награда за мир от съветското правителство.

Създаденият през 1955 г. Литературен институт в Лайпциг е наречен след смъртта на поета (1958) на неговото име.

В най-доброто от лириката на Йоханес Р. Бехер се сплитат народностни мотиви с интимни изповеди, политически копнения с прекрасни природоописания, а философските му „Немски сонети“ ^[1] (1951) са изпълнени с дълбоки прозрения за смисъла на живота и мястото на човека върху раздираната от противоречия земя.

През 1958 г. в чест на поета е учредена литературната награда „Йоханес Р. Бехер“.

• Der Idiot, 1913
• Verfall und Triumph, 1914
• Verbrüderung, 1916
• An Europa, 1916
• Die heilige Schar, 1918
• Gedichte um Lotte, 1919
• Gedichte für ein Volk, 1919
• An Alle!, 1919
• Ewig im Aufruhr, 1920
• Um Gott, 1921
• Arbeiter Bauern Soldaten – der Aufbruch eines Volkes zu Gott, 1921
• Drei Hymnen, 1923
• Am Grabe Lenins, 1924
• Vorwärts, du Rote Front, 1924
• Levisite oder der einzig gerechte Krieg, 1925
• Maschinenrhythmen, 1926
• Die hungrige Stadt, 1927/28
• Im Schatten der Berge, 1928
• Der große Plan. Epos des sozialistischen Aufbaus, 1931
• Deutscher Totentanz 1933, 1933
• Deutschland, ein Lied vom Köpferollen und von den Nützlichen Gliedern, 1934
• Gewißheit des Siegs und Sicht auf große Tage. Gesammelte Sonette 1935-1938, 1939
• Wiedergeburt, 1940

• Abschied, 1940
• Deutschland ruft, 1942
• Schlacht um Moskau, 1942
• Dank an Stalingrad, 1943
• Das Sonett, 1945
• Ihr Mütter Deutschlands..., 1946
• Heimkehr, 1947
• Wiedergeburt. Buch der Sonette, 1947
• Die Asche brennt auf meiner Brust, 1948
• Neue deutsche Volkslieder, 1950
• Deutsche Sonette, 1951
• Schöne deutsche Heimat, 1952
• Zum Tode J. W. Stalins, 1953
• Der Weg nach Füssen, 1956
• Schritt der Jahrhundertmitte, 1958

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2012-03-07 в Wayback Machine., използван с разрешение.

• В Общомедия има медийни файлове относно Йоханес Р. Бехер
• Произведения на Йоханес Бехер в Моята библиотека
• Поезия от Йоханес Бехер Архив на оригинала от 2012-03-07 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
• Произведения на Йоханес Р. Бехер в проекта Гутенберг
• ((de)) Literatenstraßen: Johannes R(obert) Becher Архив на оригинала от 2013-09-28 в Wayback Machine.
• ((de)) Йоханес Р. Бехер в Die Deutsche Gedichtebibliothek
• ((de)) Йоханес Р. Бехер в Die LYRIKwelt
• ((en)) Йоханес Р. Бехер в Internet Movie Database

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat