Контролно-пропускателен пункт – Уикипедия

Контролно-пропускателният пункт, съкратено КПП, е термин от военното дело и сигурността, често свързан с охрана на граждански обекти и транспорт.

След атентатите в САЩ и Европа в началото на XXI век се повишава значението на контролно-пропускателните пунктове като мярка за сигурност.

Има 2 значения^[1]: подразбира се предимно като място за проверка и пропускане до обект или район и рядко като формирование на въоръжени сили на такова място.

Представлява специално оборудвано място, където се осъществява контрол и след това пропускане/непропускане за преминаване на хора (и личен багаж), превозни средства (и товари).

Когато КПП е на държавна граница, той се нарича граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП). Използва се също за контрол на достъпа до охраняеми райони (военни и изпитателни полигони, гранични и опасни зони) и обекти – държавни (управленски, военни/полицейски), обществени, стопански и частни.

В зависимост от условията КПП може да е:

• временен, оборудван в най-простия вариант само с бариера или подобна преграда на пътя, или
• постоянен, поместен в сграда с помещения за персонала и с технически средства за контрол и запис.

Обикновено това е отделна част или подразделение на граничните войски, както и мястото, където се ипълняват задачи по охрана на държавната граница.^[2].