Калиник Врачански – Уикипедия

Калиник е висш български православен духовник, митрополит на Врачанската епархия.

Митрополит Калиник е роден като Димитър Райчев Александров на 12 март 1931 г. в село Мъглиж, Казанлъшко. Завършва основно образование през 1947 г. и е приет в Пловдивската духовна семинария. В 1956 г. завършва Духовната академия „Свети Климент Охридски“ в София. Замонашва се на 6 юни 1960 г. под името Калиник. На 10 юли същата година е ръкоположен за йеродякон. Специализира от 1960 до 1962 г. в Московската духовна академия. Ръкоположен за йеромонах на 7 юни 1962 г. От 1962 до 1970 г. е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия. През 1968 година започва работа като агент в Държавна сигурност под имената Рилски и Велко. През 1970 г. е игумен на Рилския манастир. На 6 декември 1971 г. е ръкоположен в епископски сан с титлата велички. От 10 ноември 1974 г. е утвърден за врачански митрополит. Член е на Светия Синод на Българската православна църква. Член е на „Ротари клуб“ Враца и е почетен гражданин на Враца от 2004 г.

В 1992 година митрополит Калиник Врачански е сред инициаторите за разкола в Българската православна църква. На 18 май 1992 година заедно с митрополитите Пимен Неврокопски, Панкратий Старозагорски, Стефан Великотърновски и Софроний Доростолски и Червенски подписва заявление, с което се поддържа решението на Дирекцията за вероизповеданията за нелегитимност на избора на патриарх Максим Български в 1971 година. Митрополитите заявяват, че смятат изборът на Максим за нелегитимен и започват процедура по избора на нов патриарх. За временен наместник-председател на Светия Синод избират Пимен. Така на 18 май фактически се създава така нареченият Алтернативен синод, в който влизат пет от тринадесетте митрополити на Църквата. Към разколниците се присъединяват и пет викарни епископи. Съответно на 22 юли 1992 година Светият синод за разколничество и извършване на незаконно ръкополагане, заедно с другите разколнически архиереи, го лишава от сан.^[1]

На 1 октомври 1998 г. Всеправославният събор в София приема разкаянието на Калиник и го възстановява като врачански митрополит.^[2].

След смъртта на патриарх Максим, на 6 ноември 2012 г. Калиник предлага Николай Пловдивски за управляващ Софийската епархия, а Йоаникий Сливенски – за наместник-председател на Светия Синод. На 10 ноември 2012 г. Калиник не приема избора на Кирил Варненски и Великопреславски за наместник-председател на Светия Синод; напуска и не подписва протокола от заседанието. След няколко дни е принуден да се откаже от бойкота и да признае избора. Впоследствие се стига до успешното свикване на Патриаршеския избирателен църковен събор, избрал на 24 февруари 2013 г. Неофит за нов предстоятел на Българската православна църква.^[3].

Умира на 26 декември 2016 година в София, след прекарано онкологично заболяване.^[4] Опелото е отслужено на 28 декември в храм „Св. Николай“, в който архиереят е и погребан редом със своите предшественици Константин, Климент и Паисий Врачански^[5].

Портал „Биографии“          Портал „Православие“          Портал „Македония“          Портал „България“