Калмари – Уикипедия

Калмари

Mastigoteuthis flammea

Класификация

царство: Животни (Animalia) подцарство: Същински многоклетъчни (Eumetazoa) подцарство: Двустранно симетрични (Bilateria) инфрацарство: Първичноустни (Protostomia) (без ранг): Спиралови (Spiralia) тип: Мекотели (Mollusca) подтип: Eumollusca подтип: Черупчести мекотели (Conchifera) клас: Главоноги (Cephalopoda) подклас: Neocephalopoda подклас: Coleoidea надразред: Decapodiformes разред: Калмари (Teuthida)

Научно наименование

Teuthida Naef, 1916

Калмари в Общомедия

[ редактиране ]

Калмарите (Teuthida) са разред главоноги мекотели. Имат 8 къси и 2 по-дълги пипала, всички със смукала по тях. Дълбоководните видове имат по кожата си светещи петна. Най-едрият вид – колосалният калмар, достига до 14 m дължина. Те сграбчват жертвата с дългите си пипала. После я придърпват към късите си пипала, с които я държат здраво, докато я изядат. Имат отлично зрение. То им помага да ловуват успешно. Когато биват нападнати, те изхвърлят облак мастилоподобно вещество, за да объркат нападателя.^[1]

Калмарите са главоноги от разред Teuthida, който включва около 300 вида. Както всички други главоноги, калмарите имат отделна глава, двустранна симетрия, мантия, и ръце. Калмарите, като сепията имат осем ръце, подредени по двойки и две, обикновено по-дълги, пипала. Калмарите са силни плувци и някои видове могат да „летят“ на кратки отстояния от водата.

Черупката на предците е била загубена, оставяйки калмара само с вътрешна писалка. Тя представлява перо-образна вътрешна структура, която подкрепя мантията на калмари и служи като място за мускулна привързаност. Тя е направена от хитин.

Основното тяло, затворена в мантията, разполага с плувна перка от всяка страна. Тези перки, за разлика от други морски организми, не са основния източник на придвижване в повечето видове.

По тялото има отвори към мантията – кухина, в които се намират хрилете и отворите на отделителната и половата система. В предната част на мантийната кухина се крие сифонът, който се използва за придвижване чрез прецизен реактивен двигател. При тази форма на придвижване водата се всмуква в мантийната кухина и минава през сифона в по-бърза силна струя. Посоката на сифона може да бъде променяна, за да отговаря на посоката на движение.

Вътре в мантийната кухина, извън сифона, се намира висцерална маса, която е покрита с тънък, ципест епидермис. Като главоноги, калмарите показват относително висока интелигентност сред безгръбначните. Например групи от хумболтови калмари ловуват в сътрудничество, като използват активна комуникация.

Както всички главоноги, калмарите имат сложни храносмилателни системи. Мускулът на стомаха се намира приблизително в средата на висцерална маса. Оттам болус движи в сляпото черво за храносмилането. Червото, дълъг бял орган, се намира в непосредствена близост до яйчниците или тестисите. В зрелите калмар, по-голям приоритет се дава на възпроизвеждането, така че стомахът и сляпото черво често се сбръчкват през по-късните етапи от живота. Накрая храната отива в черния дроб (или храносмилателна жлеза), намиращ се в края на сифона, за усвояване на хранителните вещества. Твърдите отпадъци преминават през ректума. Ректумът има торбичка с мастило, което позволява на калмарите бързо да освобождават черно мастило в мантийната кухина.

През февруари 2007 г. риболовен кораб от Нова Зеландия хваща колосален калмар с тегло 495 килограма и дължина около 10 m край бреговете на Антарктида. Този екземпляр представлява най-големият представител на главоногите, документиран някога.^[2]

• Колосален калмар

Тази статия за животно все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.