Кардам (област Добрич) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Кардам.

Тази статия е за селото в област Добрич. За другото българско село с това име вижте Кардам (област Търговище). За други значения вижте Кардам (пояснение).

Кардам

Кметството на село Кардам, община Генерал Тошево, област Добрич
България
43.7539° с. ш. 28.1076° и. д.
Кардам
Област Добрич
43.7539° с. ш. 28.1076° и. д.
Кардам
Общи данни
Население765 души[1] (15 март 2024 г.)
13,8 души/km²
Землище55,354 km²
Надм. височина198 m
Пощ. код9530
Тел. код05733
МПС кодТХ
ЕКАТТЕ36467
Администрация
ДържаваБългария
ОбластДобрич
Община
   кмет
Генерал Тошево
Валентин Димитров
(БСП – Обединена левица; 2015)
Кардам в Общомедия

Кардам е село в Североизточна България. То се намира в община Генерал Тошево, област Добрич.

Село Кардам се намира на 8 km от общинския център Генерал Тошево, на 32 km северно от областния център Добрич, на 83 km от Варна, на 507 km от столицата София и на 5 km от българо-румънската граница. Разстоянието до съседното село от румънска страна Негру Вода е 11 km. Географско положение: 43° 45' с.ш.; 28° 06' и.д.

В землището на селото има останки от антично селище. Открит е некропол с гробно съоръжение, изградено от големи каменни плочи, инвентар от римска керамика и монета от края на II в. Днес теренът, в който се намира некропола, е подложен на интензивна земеделска обработка и голямата част от по-ниските могили са напълно заравнени. През епохата на Първото българско царство, районът е бил сравнително гъсто заселен с неголеми селища, разположени по склоновете на малки дерета. През османския период селището е разположено южно от съвременното село Кардам. То е било богато, в развалините му са открити многобройни фрагменти от глазирана и луксозна керамика, акчета, малки украшения, две горели западноевропейски монети (грош на Сигизмунд Стари от 1529 г.). От същия период вероятно е и половината от западноевропейски двуръчен меч, открит в селото.[2]

Първите писмени сведения за селото също са от времето на Османската империя, около XVI в. Селото фигурира в турските архиви за вземане на данъци от местното население, което основно е било турско. Първото наименование на Кардам в архивите е Армаган Огли Коюсу. В долната част на сегашното село се е намирало друго – Абдул неби. Впоследствие селата променят имената си на Харманкуюсу (Армаанкуюсу) и Небикуюсу. През 50-те години на ХХ в. селата се казват Кардам и Яснец, и по-късно са обединени под едно име – Кардам.

Според запазените писмени свидетелства към 1929 година селището претърпява чувствително стопанско развитие, когато до него достига железопътната линия Добрич — Черна вода.[3]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 1019 100,00
Българи 935 91,75
Турци 19 1,86
Цигани 28 2,74
Други 12 1,17
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 25 2,45
Църква „Света Троица“

Източно-православно християнство. В центъра на селото се намира църквата „Света Троица“.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]
Основно училище „Христо Ботев“
Читалище „Пробуда – 1941“
Стрийт фитнес площадка в центъра

Селото е в рамките на Добричка област, община Генерал Тошево. Разполага с основно училище „Христо Ботев“, детска градина „Дъга“, читалище „Пробуда – 1941 г.“.

Населението на Кардам е преобладаващо българско, над 90%. Основният поминък на населението е земеделие и животновъдство.

Културни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
Паметна плоча на загиналите през войните жители на Кардам и съседните села
  • В близост до Кардам се намира мястото, където е бил чифликът край границата, за който е писал писателят Йордан Йовков.
  • В селската църква през 1909 г. Дора Габе сключва граждански брак. Това е първото село, в което живеят родителите ѝ след пристигането си в България и преди да се роди Дора Габе.
  • В съседното село Йовково, кръстено на писателя, са погребани родителите на Йордан Йовков.

Паметникът в село Кардам е на един руски войник. Намира се в центъра на селото, на около 10 m от читалище „Пробуда“.

При геоложки проучвания през 1950-те г. в околностите на селото са намерени вкаменените останки на изкопаема древна птица, извадени от 102-метрова дълбочина от средномиоценски (конк) пластове. Проучването им от палеоорнитолога проф. Златозар Боев показа, че те принадлежат на нов вид и нов род птица, родствен със съвременните скорци. Екземплярът е описан като кардамски добруджански скорец (Dobrosturnus kardamensis) и е живял преди 12.5-10.5 милн. г. [5][6]

Събор в центъра на село Кардам, 50 дни след Великден, на Петдесетница.

  1. www.grao.bg
  2. Боян Тотев, Добри Добрев. ИЗДИРВАНЕ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТИ В ОБЩИНА ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО, НАИМ–БАН – АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ ПРЕЗ 2015 г. Изд. LV Национална археологическа конференция, стр.844
  3. Поле - вестник-ежедневник, временно заместващ спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 6, 26 юни 1929, стр.2
  4. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  5. Boev, Z. 2020. A new Middle Miocene Starling (Sturnidae Rafinesque, 1815) from Kardam (NE Bulgaria). – Bulletin of the Natural History Museum – Plovdiv, 5: 33-41.
  6. Боев, З. 2024. Кардамският скорец – най-древната птица в България. – Природа, БАН, 1: 100-105.