French
DeutschКарелска автономна съветска социалистическа република – Уикипедия
| Карелска автономна съветска социалистическа република Karjalan autonominen sosialistinen neuvostotasavalta | |
| 25 юли 1923 – 13 ноември 1991 | |
 Знаме  Герб | |
 | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | |
| Площ | |
| 172 400 km² | |
| Население | |
| По оценка от 1989 г. | 790 100 души |
| |
Карелска автономна съветска социалистическа република (на руски: Карельская АССР, Карелска АССР, на фински: Karjalan ASNT) е автономна република в състава на Руската СФСР. Столицата ѝ е Петрозаводск.
Територията на републиката е 172 400 кв. км. Има население 795 000 души. Съотношението градско/селско население е съответно 647 000 към 148 000 души[1]. Карелската АССР е наградена с орден „Ленин“ (1965), орден „Октомврийска революция“ (1970) и орден „Дружба на народите“ (1972)[2]. Днес Република Карелия е субект на Руската федерация.
История
[редактиране | редактиране на кода]Чрез обединяване на Автономната карелска ССР (създадена през 1923 г. в състава на Руската СФСР) и на териториите, анексирани от Финландия, със статут на съюзна република във федералната структура на Съветския съюз е формирана Карело-финската съветска социалистическа република на 31 март 1940 г.
На 16 юли 1956 г. статутът на Съветска Карелия е понижен от съюзна република на автономна република, включена в състава на РСФСР. През 1979 г. българинът Владимир Киосев получава званието заслужил работник на националната икономика на Карелската ССР.[3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Националният състав на републиката към 1979 г. е следният[2]:
- карели – 81 000
- руснаци – 522 000
- беларуси – 59 000
- украинци – 24 000
- фини – 20 000
- вепси – 6000 и др.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ СССР, Административно-териториаляное деление союзных республик, стр. 39: Данните са към 1 януари 1987 г.
- ↑ а б СССР Энциклопедический справочник, ред. А. М. Прохоров, стр. 531
- ↑ Карелия: энциклопедия: в 3 т. / гл. ред. А. Ф. Титов. Т. 2: К – П. – Петрозаводск: ИД „ПетроПресс“, 2009. – С. 57 – 464 с.: ил., карт. ISBN 978-5-8430-0125-4 (т. 2)
| |||||
