French
DeutschКарладово – Уикипедия
| Карладово Μηλιά | |
| — село — | |
 Нидже от Карладово | |
  Карладово  Карладово  Карладово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 143 m |
| Население | 431 души (2021 г.) |
Карладово (на гръцки: Μηλιά, Милия, катаревуса: Μηλέα, Милеа, до 1926 година Καρλάτ, Карлат[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 143 m надморска височина[2] на 2 km североизточно от Къпиняни, в котловината Мъглен (Моглена), до реката Карадере.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Край Карладово е открит античен мраморен погребален релеф, на който двама млади хора стоят пред седяща женска фигура. Открити са и погребални мраморни плочи с надписи на гръцки и латински.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Според Стефан Веркович към края на XIX век Карладово е българо-мохамеданско селище с мъжко население 358 души и 90 домакинства.[4] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кърладово, Ениджевардарска каза, живеят 105 българи християни и 675 българи мохамедани.[5] Същевременно селото е показано и като Кърладово във Воденска каза с 200 жители българи мохамедани.[6] Според Тодор Симовски за Карладово се отнасят и данните за село Корово - 105 българи християни и 165 българи мохамедани.[5][2]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото със 150 български християнски и 700 мюсюлмански жители.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Карладово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Карладово има 260 къщи славяни мохамедани.[8]
В 1924 година мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени 615[2] туркогласни гърци бежанци, които донасят камбаната и иконите на църквата си, както и елиногласни гърци от Курсули в околностите на Панормос (Бандърма). В 1926 година името е преведено на гръцки като Милеа или Милияс (Μηλιάς), ябълка.[3] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 169 бежански семейства и 508 души.[9] Местните жители са по-малобройни от бежанците.[2]
Джамията е превърната в църква „Свети Георги“. Днешната църква е посветена на Рождество Богородично, като бежанците донасят смятана за чудотворна икона от Мала Азия.[3]
Селото е богато, тъй като землището му се напоява добре от Мъгленица. Произвежда се десертно грозде, овошки, тютюн.[2]
В 1981 година селото има 787 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено бежанско-„славофонско“ и в него „македонският“ и турският език са запазени на средно ниво.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Лозя[11] | Λόζια | Амбелия | Αμπέλια[12] | местност на СИ от Карладово[11] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 789[2] | 605[2] | 668[2] | 982[2] | 845[2] | 787[2] | 769[2] | 542 | 558 | 431 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Карладово
Тодор Темелков (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Яне Сандански[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 91. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г Η Μηλιά // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 17 юни 2014.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 114.
- ↑ а б Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 700 и 851.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 700.
| ||||||||||||||||||||||||
