Карлуково – Уикипедия

Карлуково
Сградата на кметството в Карлуково
Карлуково 43.163665, 24.067091 Карлуково
Общи данни
Население	695 души[1] (15 март 2024 г.) 19,3 души/km²
Землище	36,026 km²
Надм. височина	263 m
Пощ. код	5782
Тел. код	06987
МПС код	ОВ
ЕКАТТЕ	36511
Администрация
Държава	България
Област	Ловеч
Община    – кмет	Луковит Иван Грънчаров (ГЕРБ; 2011)
Кметство    – кмет	Марияна Маринова-ГЕРБ
Карлуково в Общомедия

Карлу̀ково е село в Северна България, област Ловеч, община Луковит.

Намира се на около 52 km западно от областния център Ловеч, 9 km югозападно от общинския център Луковит и 12 km южно от град Червен бряг.

Селото е разположено в територия с хълмист релеф в западния Предбалкан, в Карлуковския карстов район, частично в просичащия района пролом на река Искър, известен в географската литература като Карлуковски пролом.^[2] Проломът^[3] започва след село Кунинò и завършва североизточно от село Реселѐц.

Поради геоморфоложките условия в Карлуковския карстов район в землището на Карлуково могат да се наблюдават всички известни карстови форми, включително блатото Лилов вир (Лилов гьол), от малкото останали в България карстови блата.^[4] Известни са над 600 пещери – хоризонтални и пропастни, сухи и водни.^[5] Най-атрактивна е пещерата Проходна, която се слави с най-високия естествен свод на Балканите и със скалната забележителност Окната. Пещерата Темната дупка е с дължина 215 м и денивелация^[6] 44 м.

Землището на Карлуково е частично^[7] в обхвата на защитена зона Карлуковски карст^[8] в България от екологичната мрежа „Натура 2000“ по Директивата за птиците.

Карлуковският карстов комплекс заедно с Крайпътния ландшафтен парк „Панега“, разположен край Луковит, образуват Геопарк „Искър-Панега“.^[9]

Климатът е умереноконтинентален, характеризиращ се с топло лято, студена зима, голяма сезонна амплитуда на температурата на въздуха, пролетно-летен максимум и зимен минимум на общо взето недостатъчните валежи и сравнително устойчива снежна покривка.

Карлуково съчетава природни и исторически забележителности, като районът е населяван от дълбока древност.

Там по време на Второто българско царство е имало голям манастир, познат под името „Викторова лъка“, около който са възникнали средновековната църква „Успение Богородично“ (чийто последен стенописен слой датира от 1602 година), както и скалните манастири „Света Марина“, „Свети безсребреници Дамян и Козма“ и „Свети Никола“ (Глигора). Заедно с изградения в най-ново време храм „Света Троица“ общият брой на църквите в Карлуково е 5, което е признак на високо културно и историческо наследство в селото.

В началото на османското владичество, а вероятно и още по времето на Втората българска държава, то е влизало в кааза (област) Мроморнича (бълг. Мраморница).

По данни в Националния регистър на населените места, воден от Националния статистически институт, населението на Карлуково^[10] е било 2098 души към 1934 г., 2221 души – максимум, към 1946 г., намаляло е двойно до 1090 души към 1992 г. (средно с по 24 – 25 души годишно), след което по-плавно намалява до 722 души към 2018 г. (средно с по 14 – 15 души годишно).

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[11]

Карлуково разполага с гара на преминаващата през Карлуковския пролом железопътна линия София – Горна Оряховица – Варна.

Има пътна връзка с общинския център град Луковит и околните села, а през селата Румянцево и Златна Панега – с европейския път Е83 и автомагистрала Хемус.

Село Карлуково е център на кметство Карлуково.^[12][13]

Читалище „Дико Илиев“

Това е действащо читалище, регистрирано под номер 894 в Министерството на културата на Република България. Има библиотека с 11 448 тома.^[14] Носи името на фолклорния композитор и диригент Дико Илиев.

Държавна психиатрична болница

През 1902 г. на територията на Карлуковския манастир е построен със съгласието на Българската православна църква приют за душевно болни.^[15][16] С този приют се поставя началото на съществуването на Държавната психиатрична болница в Карлуково (ДПБ Карлуково), чествала 110-годишния си юбилей през 2012 г.^[17]

Болницата се намира в близост до гара Карлуково. Църквата „Успение Богородично“ – единствената оцеляла част от манастира, остава в двора ѝ.

Национален пещерен дом

На около 250 м източно от Държавната психиатрична болница, на отсрещния бряг на р. Искър е „кацнал“ на висока скала Националният пещерен дом „Петър Трантеев“.^[18]

Природната забележителност „Карлуковски карстов комплекс" с пещерите: Темна дупка; Проходна; Свирчовица; Банковица и Хайдушката дупка е учредена със Заповед № 2810 от 10 октомври 1962 г. на (тогавашното) Главно управление на горите към Министерския съвет (ГУГ), ДВ бр. 56 от 1963 г. Комплексът е еталонен в Международната програма за произхода и развитието на карста International Programme of Genesis and Evolution of Karst (PIGEK).^[19] Припокрива се частично от Националната екологична мрежа „Натура 2000“ във връзка с директивите на ЕС за птиците и местообитанията.^[20]

Родени

• Христо Цанев Карлуковски (1870 – 1956), индустриалец (основател на фабрика „Енергия“ в Бяла Слатина) и общественик, деец на БРСДП (ш. с.)
• Дико Илиев (1898 – 1984), фолклорен композитор и диригент
• Димитър Ненчев, (р. 1939), политик от БКП

• 
  Читалище „Дико Илиев“
• 
  Църквата „Св. Троица“
• 
  Държавната психиатрична болница
• 
  Пещерата Проходна
• 
  Националният пещерен дом
• 
  Искър в Карлуковския пролом

• Средна Дунавска равнина и Среден Предбалкан. Географска карта.
• Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-025
• Геопарк Искър-Панега
• Пещера „Проходна“ – Карлуково – Drevnite.com Архив на оригинала от 2011-09-25 в Wayback Machine.
• Село Карлуково Архив на оригинала от 2013-10-06 в Wayback Machine.
• bulgariancastles.com