Карлуково – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Карлуково.
Карлуково | |
Сградата на кметството в Карлуково | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 695 души[1] (15 март 2024 г.) 19,3 души/km² |
Землище | 36,026 km² |
Надм. височина | 263 m |
Пощ. код | 5782 |
Тел. код | 06987 |
МПС код | ОВ |
ЕКАТТЕ | 36511 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Ловеч |
Община – кмет | Луковит Иван Грънчаров (ГЕРБ; 2011) |
Кметство – кмет | Марияна Маринова-ГЕРБ |
Карлуково в Общомедия |
Карлу̀ково е село в Северна България, област Ловеч, община Луковит.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположение
[редактиране | редактиране на кода]Намира се на около 52 km западно от областния център Ловеч, 9 km югозападно от общинския център Луковит и 12 km южно от град Червен бряг.
Селото е разположено в територия с хълмист релеф в западния Предбалкан, в Карлуковския карстов район, частично в просичащия района пролом на река Искър, известен в географската литература като Карлуковски пролом.[2] Проломът[3] започва след село Кунинò и завършва североизточно от село Реселѐц.
Геоморфология
[редактиране | редактиране на кода]Поради геоморфоложките условия в Карлуковския карстов район в землището на Карлуково могат да се наблюдават всички известни карстови форми, включително блатото Лилов вир (Лилов гьол), от малкото останали в България карстови блата.[4] Известни са над 600 пещери – хоризонтални и пропастни, сухи и водни.[5] Най-атрактивна е пещерата Проходна, която се слави с най-високия естествен свод на Балканите и със скалната забележителност Окната. Пещерата Темната дупка е с дължина 215 м и денивелация[6] 44 м.
Екология
[редактиране | редактиране на кода]Землището на Карлуково е частично[7] в обхвата на защитена зона Карлуковски карст[8] в България от екологичната мрежа „Натура 2000“ по Директивата за птиците.
Карлуковският карстов комплекс заедно с Крайпътния ландшафтен парк „Панега“, разположен край Луковит, образуват Геопарк „Искър-Панега“.[9]
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Климатът е умереноконтинентален, характеризиращ се с топло лято, студена зима, голяма сезонна амплитуда на температурата на въздуха, пролетно-летен максимум и зимен минимум на общо взето недостатъчните валежи и сравнително устойчива снежна покривка.
История
[редактиране | редактиране на кода]Карлуково съчетава природни и исторически забележителности, като районът е населяван от дълбока древност.
Там по време на Второто българско царство е имало голям манастир, познат под името „Викторова лъка“, около който са възникнали средновековната църква „Успение Богородично“ (чийто последен стенописен слой датира от 1602 година), както и скалните манастири „Света Марина“, „Свети безсребреници Дамян и Козма“ и „Свети Никола“ (Глигора). Заедно с изградения в най-ново време храм „Света Троица“ общият брой на църквите в Карлуково е 5, което е признак на високо културно и историческо наследство в селото.
В началото на османското владичество, а вероятно и още по времето на Втората българска държава, то е влизало в кааза (област) Мроморнича (бълг. Мраморница).
Население
[редактиране | редактиране на кода]По данни в Националния регистър на населените места, воден от Националния статистически институт, населението на Карлуково[10] е било 2098 души към 1934 г., 2221 души – максимум, към 1946 г., намаляло е двойно до 1090 души към 1992 г. (средно с по 24 – 25 души годишно), след което по-плавно намалява до 722 души към 2018 г. (средно с по 14 – 15 души годишно).
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[11]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 847 | 100,00 |
Българи | 651 | 76,85 |
Турци | 4 | 0,47 |
Цигани | 182 | 21,48 |
Други | 7 | 0,82 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 3 | 0,35 |
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]Карлуково разполага с гара на преминаващата през Карлуковския пролом железопътна линия София – Горна Оряховица – Варна.
Има пътна връзка с общинския център град Луковит и околните села, а през селата Румянцево и Златна Панега – с европейския път Е83 и автомагистрала Хемус.
Институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Карлуково е център на кметство Карлуково.[12][13]
- Читалище „Дико Илиев“
Това е действащо читалище, регистрирано под номер 894 в Министерството на културата на Република България. Има библиотека с 11 448 тома.[14] Носи името на фолклорния композитор и диригент Дико Илиев.
- Държавна психиатрична болница
През 1902 г. на територията на Карлуковския манастир е построен със съгласието на Българската православна църква приют за душевно болни.[15][16] С този приют се поставя началото на съществуването на Държавната психиатрична болница в Карлуково (ДПБ Карлуково), чествала 110-годишния си юбилей през 2012 г.[17]
Болницата се намира в близост до гара Карлуково. Църквата „Успение Богородично“ – единствената оцеляла част от манастира, остава в двора ѝ.
- Национален пещерен дом
На около 250 м източно от Държавната психиатрична болница, на отсрещния бряг на р. Искър е „кацнал“ на висока скала Националният пещерен дом „Петър Трантеев“.[18]
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Природната забележителност „Карлуковски карстов комплекс" с пещерите: Темна дупка; Проходна; Свирчовица; Банковица и Хайдушката дупка е учредена със Заповед № 2810 от 10 октомври 1962 г. на (тогавашното) Главно управление на горите към Министерския съвет (ГУГ), ДВ бр. 56 от 1963 г. Комплексът е еталонен в Международната програма за произхода и развитието на карста International Programme of Genesis and Evolution of Karst (PIGEK).[19] Припокрива се частично от Националната екологична мрежа „Натура 2000“ във връзка с директивите на ЕС за птиците и местообитанията.[20]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени
- Христо Цанев Карлуковски (1870 – 1956), индустриалец (основател на фабрика „Енергия“ в Бяла Слатина) и общественик, деец на БРСДП (ш. с.)
- Дико Илиев (1898 – 1984), фолклорен композитор и диригент
- Димитър Ненчев, (р. 1939), политик от БКП
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]- Читалище „Дико Илиев“
- Църквата „Св. Троица“
- Държавната психиатрична болница
- Пещерата Проходна
- Националният пещерен дом
- Искър в Карлуковския пролом
Бележки и източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Трантеев, П. Карлуковският пролом. С., Медицина и физкултура, 1966
- ↑ Тази част от долината на река Искър често е споменавана неправилно с имената Искърски пролом и Искърско дефиле.
- ↑ Карстово блато (Лилов гьол, Карлуково).
- ↑ Информация за пещерите край Карлуково www.cavesbg.com
- ↑ Терминът „денивелация“, приложим и в спелеологията, означава разликата между най-високата и най-ниската точка на даден обект, определена чрез извършване на измервания (виж Нивелация).
- ↑ Виж данните за Карлуковски карст Архив на оригинала от 2017-03-02 в Wayback Machine. в Информационната система за защитени зони от екологична мрежа „Натура 2000“ Архив на оригинала от 2017-08-06 в Wayback Machine..
- ↑ Съгласно терминологията по Закона за биологичното разнообразие.
- ↑ Геопарк Искър-Панега, архив на оригинала от 11 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180911223147/http://www.geopark.lukovit.bg/, посетен на 25 юни 2019
- ↑ Справка за населението на с. Карлуково, общ. Луковит, обл. Ловеч
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Справка за събитията за кметство Карлуково, общ. Луковит
- ↑ Кметство Карлуково
- ↑ Читалище „Дико Илиев“
- ↑ Българска енциклопедия (Братя Данчови), София, 1936 г., статия „Карлуково“.
- ↑ „Митрополит Калиник благослови Психиатричната болница в Карлуково“
- ↑ culture-therapy.orgfree.com
- ↑ www.journey.bg
- ↑ Програмата се създава към Международния спелеоложки съюз (UIS), в структурата на Комисията по физикохимия и хидрогеология на карста (Commission of Karst Physicochemistry and Hydrogeology). Главната идея на програмата е изследване на хидрохимичните процеси в карстови области. Осъществяват се експериментални изследвания в малки моделни карстови басейни в Полша (Судетите), Куба (Sierra del Rosario), архипелага Шпицберген (в района на Hornsund) и България (Родопи и Стара планина – съвместно с карстолози от Географския институт на БАН, Музея на родопския карст в Чепеларе и Института по хидрология и метеорология (1962 – 1989 г. в БАН).
- ↑ Карлуковски карст, Регистър на защитените територии и защитените зони в България
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Средна Дунавска равнина и Среден Предбалкан. Географска карта.
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-025
- Геопарк Искър-Панега
- Пещера „Проходна“ – Карлуково – Drevnite.com Архив на оригинала от 2011-09-25 в Wayback Machine.
- Село Карлуково Архив на оригинала от 2013-10-06 в Wayback Machine.
- bulgariancastles.com
|