French
DeutschКарл Вилхелм Фердинанд (Брауншвайг-Волфенбютел) – Уикипедия
.PNG){kind=small}
Карл Вилхелм Фердинанд (на немски: Karl Wilhelm Ferdinand von Braunschweig-Wolfenbüttel; * 9 октомври 1735, Волфенбютел; † 10 ноември 1806, Отенсен при Хамбург), е княз на Брауншвайг-Волфенбютел от 1773 до 1806 г. от род Велфи (Нов Дом Брауншвайг) и има титлата херцог на Брауншвайг-Люнебург. Той е представител на просветения абсолютизъм. Племенник на Фридрих Велики и негов любим ученик, Карл има дълга военна кариера, служи като пруски фелдмаршал и е основен пруски лидер срещу революционната френска армия. Победен е от французите при Валми (1792) и Ауерщед (1806), като след последното поражение Прусия попада под френска окупация.[1]
Произход и ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Син е на херцог Карл I фон Брауншвайг-Волфенбютел и Филипина Шарлота Пруска (1716 – 1801), дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм I и София Доротея фон Брауншвайг-Люнебург. Майка му е сестра на крал Фридрих Велики (1710 – 1711) от Кралство Прусия.
Той е възпитаван от теолога абт Йерусалем. Младият принц се бие в Седемгодишната война против Франция, което води до конфликти с баща му.
Възкачване на престола
[редактиране | редактиране на кода]През 1773 г. Карл Вилхелм Фердинанд последва баща си на престола в Княжество Брауншвайг-Волфенбютел. Реорганизира данъчната система, слага ред във финансите и реформира системата на образованието, включително помага на Карл Фридрих Гаус да получи образование.
Военна кариера
[редактиране | редактиране на кода]През 1787 г. Карл Вилхелм Фердинанд става пруски фелдмаршал. През септември 1787 г. той окупира Холандия.
Революционни войни
[редактиране | редактиране на кода]По време на Френската революция херцог Брауншвайг издава манифест към френския народ (Пилницка декларация или Манифест на Брауншвайг[2] от 25 юли 1792 г.,[3]). Манифестът предупреждава французите, че ако кралското семейство пострада, ще последва отмъщение, което ще се запомни.
Всъщност манифестът има точно противоположните последици на основната му цел: да принуди населението на Франция към подчинение и да осигури безопасност на кралското семейство. След обнародването му в парижката преса в началото на август революцията се радикализира и избухва въстанието от 10 август 1792 г.
Войските на Австрия и Прусия под командването на херцог Брауншвайг, към които се присъединяват френски емигранти-роялисти, нахлуват във Франция на 19 август 1792 г. На 2 септември те превземат ключовата крепост Вердюн и започват да напредват към Париж. Това предизвиква безредици, като Националният Конвент е подложен на силен натиск от народните маси (санкюлотите) и в редица случаи е принуден да изпълнява исканията на тълпите, обкръжили сградата му. Част от тези събития са кръвопролитията на Септемврийските кланета от 2 – 7 септември 1792 г.
През Първата коалиционна война херцог Брауншвайг ръководи пруската и австрийската войска и през 1794 г. напуска главното командване.
Наполеонови войни
[редактиране | редактиране на кода]В битката при Йена-Ауерщед от Четвъртата коалиционна война на 14 октомври 1806 г. близо до Хасенхаузен снаряд унищожава двете му очи. На носилка той е занесен на 20 октомври в Брауншвайг. Той определя най-малкия си син Фридрих Вилхелм за свой наследник на титлата. На 25 октомври той напуска Брауншвайг заради опасността от Наполеон Бонапарт и на 10 ноември 1806 г. умира на неутрална датска територия в една гостилница в Отенсен при Хамбург на 71 години. Първо е погребан в църквата „Св. Христиан“ в Отенсен (днес част от Хамбург-Алтона), а през 1819 г. в криптата на катедралата на Брауншвайг.
-
Карл II Вилхелм Фердинанд
(1780) -
Паметник на Карл Вилхелм Фердинанд в Брауншвайг
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Карл Вилхелм Фердинанд се жени 16 януари 1764 г. в Шапел Роял за английската принцеса Августа фон Хановер (* 1737; † 23 март 1813, Лондон), най-възрастната дъщеря на Фредерик (принц на Уелс) и Августа фон Сакс-Гота-Алтенбург и сестра на крал Джордж III.
Карл Вилхелм Фердинанд и Августа имат седем деца:
- Августа Каролина Фридерика Луиза (* 1764; † 1788), ∞ 1780 Фридрих II, херцог на Вюртемберг, разделени 1786 г.
- Карл Георг Август (* 1766; † 1806), почти сляп, ∞ 1790 Фридерика Луиза Вилхелмина фон Орания (1770 – 1819)
- Каролина Амалия (* 1768; † 1821) ∞ 1795 Джордж IV, крал на Великобритания
- Георг Вилхелм Христиан (* 1769; † 1811)
- Август (* 1770; † 1822)
- Фридрих Вилхелм (* 1771; † 1815), херцог на Брауншвайг-Люнебург и княз на Брауншвайг-Волфенбютел, ∞ 1802 Мари фон Баден (1782 – 1808)
- Амелия Каролина Доротея Луиза (* 1772; † 1773)
По време на пътуване до Италия Карл Вилхелм Фердинанд се запознава през 1766 г. с Мария Антоанета фон Бранкони (* 1746, † 7 юли 1793), приятелка на Гьоте. Тя става негова метреса и ражда извънбрачен син.
От метресата си Мария Антония фон Бранкони има един син:
- Карл Антон Фердинанд (1767 – 1794), от 1773 граф на Форстенбург.
През 1777 г. той се разделя от Мария Антоанета фон Бранкони и си взема метресата Луиза фон Хертефелд. С нея той живее заедно щастливо почти 30 години (и разделен от съпругата му).
- Йохан Якоб Теодор Шахт (1786 – 1870), е педагог, женен за Луиза Хенриета фон Хертефелд (1750 – 1806).[източник? (Поискан преди 10 дни)]
-
Августа фон Хановер
(1763) -
Мария Антония фон Бранкони
(1770)
.jpg)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Charles William Ferdinand of Brunswick | Duke of Brunswick, Battle of Jena, Napoleonic Wars | Britannica // Encyclopedia Britannica. Посетен на 21 февруари 2025. (на английски)
- ↑ The Proclamation of the Duke of Brunswick, 1792на английски
- ↑ макар че авторството му не е доказано – много е вероятно текстът да е съставен от френски емигранти-роялисти, които тогава се събират около европейските кралски дворове в търсене на подкрепа за френския крал
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Selma Stern: Karl Wilhelm Ferdinand Herzog zu Braunschweig und Lüneburg (Veröffentlichungen der Historischen Kommission für Hannover, Oldenburg, Braunschweig, Schaumburg-Lippe und Bremen, Bd. 6), Hildesheim/Leipzig 1921
- Paul Zimmermann: Abt Jerusalems Berichte über die Erziehung der Kinder Herzog Karls I., insbesondere des Erbprinzen Karl Wilhelm Ferdinand, in: Jahrbuch des Geschichtsvereins für das Herzogtum Braunschweig 5 (1906) 129 – 164
- Paul Zimmermann: Karl Wilhelm Ferdinand, Herzog zu Braunschweig und Lüneburg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 272 – 280.