Карл Кауцки – Уикипедия

Карл Кауцки Karl Johann Kautsky
германски философ и политик
Роден	16 октомври 1854 г. Прага, Австро-Унгария
Починал	17 октомври 1938 г. (84 г.) Амстердам, Кралство Нидерландия
Погребан	Нидерландия
Религия	атеизъм
Учил във	Виенски университет
Политика
Партия	Социалдемократическа партия на Австрия; Социалдемократическа партия на Германия
Известен с	съавтор на Ерфуртската програма
Райхстаг
депутат
Подпис
Карл Кауцки в Общомедия

Карл Кауцки (на немски: Karl Johann Kautsky) е германо-чешки философ и политик от еврейски произход. Водещ теоретик на марксизма, промулгира ортодоксален марксизъм след смъртта на Фридрих Енгелс, за което си навлича гнева на Ленин в неговия известен памфлет „Пролетарската революция и ренегатът Кауцки“.

Роден е на 16 октомври 1854 година в Прага, тогава в пределите на Австро-Унгария. Когато е 7-годишен, семейството му се премества от Прага във Виена. През 1874 завършва история и философия във Виенския университет. На следващата година става член на социалдемократическата партия на Австрия, а през 1880 се присъединява към германската социалистическа група в Цюрих. През 1881 г., под натиска на Едуард Бернщайн, който е секретар на Карл Хохберг, се запознава с Карл Маркс и Фридрих Енгелс в Лондон и става марксист.

През 1883 г. Кауцки започва да издава в Щутгарт вестник „Новото време“ (на немски: Die Neue Zeit) и е негов несменяем главен редактор до 1917, преди избухването на Октомврийската революция.

В периода 1885 – 1890 е при Енгелс в Лондон, където теоретизира и философства. През 1891, заедно с Август Бебел и Едуард Бернщайн, съставят Ерфуртската програма на Социалдемократическата партия на Германия. След смъртта на Енгелс Кауцки се превръща в достоен негов заместник, влиятелен теоретик и главен идеолог на марксическия империализъм (за избухването на Световна социалистическа революция).

През Първата световна война е депутат в Райхстага, като при избухването ѝ гласува за нужните на Германия военни кредити, а в хода на проточилия се световен конфликт постепенно преминава на пацифистки позиции (основавайки нова Германска независима социалдемократическа партия), което дава повод да бъде обвинен за „ножа в гърба“ (популярен израз на десницата и военните за избухналата Ноемврийска революция).

В края на войната, участва във формирането на коалиционен кабинет между неговите независими социалдемократи и старите социалдемократи, критикувайки както немския империализъм, така и руския болшевизъм (който сключва Брест-Литовския договор).

През 1920 година Кауцки отново сменя политическата си сила и завръща в старата Социалдемократическа партия.

В началото на 20-те години на 20 век живее в Берлин, а съпругата му Луиза Кауцки е близка приятелка на Роза Люксембург. През 1924 се мести със семейството си във Виена, където остава за постоянно до 1938 година. По време на аншлуса бяга в Прага, откъдето се мести в Амстердам.

През 1934 година, десет години след смъртта на Ленин, му посвещава своя брошура-отговор озаглавена „Марксизмът и болшевизмът: демокрация и диктатура“, в която обвинява Ленин и Троцки, че са заменили царската диктатура с болшевишка и са предприели насилствено промени, за които в Русия не съществуват икономически основания. По-късно осъжда и политиката на Сталин.

Умира на 17 октомври 1938 година в Амстердам на 84-годишна възраст.

• Der Einfluß der Volksvermehrung auf den Fortschritt der Gesellschaft. 1880.
• Karl Marx´ ökonomische Lehren. 1887.
• Thomas More und seine Utopie. 1888.
• Friedrich Engels. 1887.
• Die Klassengegensätze von 1789: Zum hundertjährigen Gedenktag der großen Revolution. 1889.
• Das Erfurter Programm in seinem grundsätzlichen Teil erläutert. 1892.
• Die Vorläufer des neueren Sozialismus. 1895. (2 Bände)
• Die Agrarfrage: Eine Uebersicht über die Tendenzen der modernen Landwirthschaft und die Agrarpolitik der Sozialdemokratie. 1899.
• Bernstein und das Sozialdemokratische Programm: Eine Antikritik. 1899.
• Die Soziale Revolution. 1902.
• Ethik und materialistische Geschichtsauffassung. 1906.
• Der Ursprung des Christentums. 1908.
• Der Weg zur Macht. 1909.
• Der Imperialismus. 1914. In: Die Neue Zeit, 1914/2.
• Nationalstaat, imperialistischer Staat und Staatenbund. 1915.
• Elsaß-Lothringen. Eine historische Studie. Dietz, Stuttgart 1917.
• Die Diktatur des Proletariats. 1918.
• Terrorismus und Kommunismus. Ein Beitrag zur Naturgeschichte der Revolution. 1919.
• Die Internationale. 1920.
• Die proletarische Revolution und ihr Programm. 1922.
• Die materialistische Geschichtsauffassung. 1927. (2 Bände)
• Krieg und Demokratie. 1932. (3 Bände)
• Erinnerungen und Erörterungen. 1960.

На български език

• Основите на социалната демокрация. Пловдив и др.: Труд и др., 1905.
• Етиката и материалистическото разбиране на историята: Един опит. София : Заря, 1906.
• Карл Маркс : Животът, учението и дейността му. София: Раб. борба, 1906.
• с Август Бебел. Патриотизъм, война и социална демокрация. Пловдив: „Ив. Г. Игнатов“, 1908.
• От Платона до анабаптистите. Т. 1. 1911
• Класовите противоречия във Френската революция. София: Право, 1919.
• Тероризъм и комунизъм: Принос към естествената история на революцията. Хемус, 1919
• На другия ден след социалната революция. 1919
• Медицина и исторически материализъм. Акация, 1930 (като Карл Каутски)
• Карл Маркс: живот, учение и дейност. София: РСДП, 1946
• Икономическото учение на Карл Маркс. Изд. на БКП, 1949
• Произход на християнството. Изд. Христо Ботев, 1995
• Пролетарската революция и нейната програма. Кооп. Съгласие, 1923.

• ((de)) Norbert Leser, Kautsky, Karl. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 11, Duncker & Humblot, Berlin 1977, ISBN 3-428-00192-3, S. 373 f.
• ((de)) Карл Кауцки. Живот в дати в Lebendiges Museum Online (DHM und HdG)

• ((de)) Произведения на Карл Кауцки в Deutsche Digitale Bibliothek Архив на оригинала от 2017-10-22 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Karl Kautsky в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол BNE BNF CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND HDS ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat