Карл фон Мартиус – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Карл фон Мартиус Carl Friedrich Philipp von Martius
немски изследовател
Роден	17 април 1794 г. Ерланген, Кралство Прусия
Починал	13 декември 1868 г. (74 г.) Мюнхен, Кралство Бавария
Погребан	Мюнхен, Федерална република Германия
Учил в	Университет на Ерланген
Научна дейност
Област	Ботаника, етнография
Работил в	Мюнхенски университет
Карл фон Мартиус в Общомедия

Карл Фридрих Филип фон Мартиус (на немски: Carl Friedrich Philipp von Martius) е немски ботаник и етнограф, изследовател на Южна Америка.

Роден е на 17 април 1794 година в Ерланген, Кралство Прусия, в семейството на професор Ернст Мартиус. През 1814 година получава докторска степен по ботаника от Университет „Фридрих-Александър“ в Ерланген. През 1817 заедно с Йохан фон Спикс са изпратени от Максимилиан I Йозеф, кралят на Бавария, да изследват Бразилия. Те се присъединяват към Австро-баварската научна експедиция.

През 1817 – 1818 година двамата с Хохан фон Спикс заедно изследват района между река Сао Франсиско на запад и Атлантическия океан на изток, от Ору Прету в южния край на Серра ду Еспинясу до Жуазейру в долното течение на Сао Франсиско. Пресичат реката и достигат на запад до вододела между реките Сао Франсиско и Токантинс – Серра Жерал ди Гояс (884 м). Завиват на изток и достигат до град Салвадор. От там продължават на северозапад и достигат до Сан Луис, като по пътя пресичат реките Сао Франсиско и Паранаиба.

По време на своето пътешествие Спикс и Мартиус преминават през вече посетени и изследвани райони от различни пътешественици и не стават първооткриватели, но стават първите широко образовани специалисти, които изучават географията, флората и фауната на широката източна полоса на Бразилската планинска земя, главно басейна на река Сао Франсиско.

От юли 1819 до юни 1820 година двамата работят в друга почти ненаселена и неизследвана от естественоисторическа гледна точка област – Амазонската низина. Изкачват се по Амазонка от устието ѝ до селището Ега и там се разделят: Спикс продължава плаването нагоре по Амазонка до устието на десния ѝ приток река Жавари; Мартиус се изкачва по река Жапура (Какета) до праговете Араракуара (0°36′ ю. ш. 72°24′ з. д. / 0.6° ю. ш. 72.4° з. д.-0.6, -72.4). След това двамата отново се срещат при Ега, като на обратния път надолу по Амазонка изследват долните течения на реките Рио Негро (до 1º ю.ш.) и Мадейра. Покрай левия, северен бряг на Амазонка, откриват най-южните възвишения на Гвианската планинска земя.

От тази експедиция двамата донасят в Германия колекции от 6500 растения, 2700 насекоми, 85 млекопитаещи, 350 птици, 150 земноводни и 116 риби. Те и сега съставляват основна част от колекциите на Държавния зооложки музей в Мюнхен. Многочислените колекции от етнографски материали сега се намират в етнографския музей в Мюнхен.

Поради ранната смърт на Спикс на 13 май 1826 година, Мартиус довършва започнатите от него научни трудове, касаещи експедицията им в Бразилия и в периода 1823 – 1831 година излиза от печат тритомния им труд (третия том е написан самостоятелно от Мартиус) „Reise in Brasilien“, B. 1 – 3, München, 1823 – 1831 (в превод „Пътешествия в Бразилия“).

След завръщането си от Бразилия Мартиус е назначен за главен ботаник в ботаническата градина на Мюнхен. От 1826 г. става професор по ботаника в Мюнхенския университет. През 1832 година е назначен за директор на ботаническата градина, в която успява да събере над 300 хил. екземпляра растения, представляващи 65 хил. вида от цял свят. Хербарият съхраняван в ботаническата градина е един от най-големите в света. През 1870 година след смъртта на Мартиус хербарият е пренесен в Белгия.

• Flora cryptogamica erlangensis. 1817.
• Nova genera et species plantarum quas in itinere annis MDCCCXVII–MDCCCXX per Brasiliam jussu et auspiciis Maximiliani Josephi I Bavariae regis augustissimi instituto collegit et descripsit. München, 1823–1832.
• Icones plantarum cryptogamicarum, quas in itinere annis 1817 ad 1820 per Brasiliam … instituto collegit et descripsit. 1828–1834.
• Reise in Brasilien in den Jahren 1817–1820 / Joh. Bapt. von Spix; Carl Friedr. Phil. von Martius (München 1823–1831).
• zusammen mit Hugo von Mohl und Franz Unger Historia Naturalis Palmarum. 1823 bis 1853.
  • Neue Auflage 1856–57 unter dem Titel Genera et species Palmarum.
• Palmarum familia ejusque genera denuo illustrata. 1824.
• zusammen mit Franz von Paula Schrank Hortus regius monacensis. 1829.
• Flora Brasiliensis. Martius war der Begründer und erste Herausgeber der Reihe, die von 1840 bis 1906 (mit einem Supplement 1915) erschien.
• Beschreibung einiger neuer Nopaleen. In: Nova Acta Physico-Medica Academiae Caesareae Leopoldino-Carolinae Naturae Curiosorum Exhibentia Ephemerides sive Observationes Historias et Experimenta… Band 16, Nummer 1, 1832, S. 322–362.
• Systema materiae medicae vegetabilis Brasiliensis, Lipsiae – Vindobonae 1843.
• Beitrag zur Natur- und Literär-Geschichte der Agaveen. Sonderdruck aus Gelehrte Anzeigen; 1855 Nr. 44–51.
• Beiträge zur Ethnographie und Sprachkunde Amerika's zumal Brasiliens. Neudruck der Ausgabe von 1867 aus 1969.
• Frey Apollonio. Roman aus Brasilien, erlebt und erzählt von Hartoman. nach der handschriftlichen Urschrift von 1831.

• Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965, стр. 372 – 374.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Carl Friedrich Philipp von Martius в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF Botanist CiNii DSI FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC NLA NLG Open Library ICCU SNAC IdRef VIAF WorldCat