Казабланка – Уикипедия
Казабланка الدار البيضاء | |
Страна | Мароко |
---|---|
Регион | Казабланка – Сетат |
Площ | 384 km² |
Надм. височина | 115 m |
Население | 3 359 818 души (2014) 8750 души/km² |
Агломерация | 4 270 750 души |
Кмет | Абделазиз Ел Омари |
Пощенски код | 20000 – 20200 |
Часова зона | CET (UTC+3) |
Официален сайт | www.casablanca.ma |
Казабланка в Общомедия |
Казабланка (на испански: Касабланка, „бяла къща“; на арабски: الدار البيضاء, ад-Дāр ал-Бейда; на марокански арабски: Дар Бейда; на берберски: Тадарт Тасхемлалт) е град-мегаполис в Западно Мароко на брега на Атлантическия океан. Административен център на регион Казабланка – Сетат. Един от най-модерните градове на Мароко, делови център на страната. Най-големият град в Мароко.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на града е 4 150 000 души (според данни от 2013 г.), което го прави най-големия град в Кралство Мароко. Казабланка е най-голямото пристанище на страната, той е важно международно летище и е икономическият център на Мароко. Градът има напълно модерен, космополитен облик и атмосферата му е много по-близка например до Марсилия отколкото до останалите градове в Мароко.
История
[редактиране | редактиране на кода]Областта, в която днес е разположен град Казабланка, е населена от 7 век от берберски племена. По-късно с арабското нашествие се образува малко независимо кралство, наречено Анфа, просъществувало до 1068 г., когато е покорено от Алморавидите. През 14 век, под властта на Маринидите, Анфа се налага като важно пристанище.
През ранния 15 век градът отново се обособява като независимо държавно образувание и дава укритие в пристанището си на много пирати. Това води до опустошаването му през 1468 г. от португалци. Пак те, през 1515 г., го възстановяват от развалините и го наричат Каза Бранка (на португалски Casa Branca). Напускат го след голямо земетресение, което през 1755 г. унищожава по-голямата част от постройките.
Казабланка е възстановена от султан Сиди Мохамед III (1756 – 1790). Градът остава с 2 имена със значение „бяла къща“ – Дар ел-Бейда и Казабланка.
През Вторта световна война тук е проведена историческата Конференция в Казабланка. В тези години градът е и легендарният фокус на световния шпионаж, блестящо претворен в култовия филм „Казабланка“ от Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман. От него се поражда традицията влюбени от цял свят да идват за да се целуват тук пред океанския прибой, на който е посветена песента „Целувката е целувка в Казабланка“ на Джесика Джей, оригиналът на Бърти Хайгинс, световният хит на Алабина (Los Niños de Sara и Ищар) – „Казабланка“ и т.н
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Според климатичната класификация на Кьопен, климатът е мек средиземноморски. Климатът в Казабланка е силно повлиян от студените течения от Атлантическия океан, които са причина за ниската разлика в температурите през различните сезони и липсата на много високи и много ниски температури. През годината се наблюдават средно 74 дни със значителни валежи и средно количество на валежите от 427 мм годишно. Най-високата измерена температура е 40.5 °C, а най-ниската: -2.7 °C. Най-високото количество на валежите за един ден е 178 мм (30 ноември 2010 година).
Климатични данни за Казабланка | |||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
Средни максимални температури (°C) | 17,1 | 17,5 | 18,3 | 19,5 | 21,1 | 23,3 | 25,4 | 25,9 | 25,4 | 23,3 | 20,3 | 17,8 | |
Средни температури (°C) | 12,8 | 13,4 | 14,1 | 15,4 | 17,5 | 20,2 | 22,4 | 22,7 | 21,7 | 19,2 | 16,1 | 13,5 | |
Средни минимални температури (°C) | 8,4 | 9,2 | 9,9 | 11,5 | 14,0 | 17,1 | 19,3 | 19,5 | 18,2 | 15,2 | 11,8 | 9,3 | |
Средни месечни валежи (mm) | 62,2 | 59,0 | 50,7 | 40,2 | 18,8 | 5,8 | 0,7 | 0,4 | 4,9 | 31,1 | 74,4 | 77,6 | |
Брой на дните с валежи | 9.8 | 9.3 | 9.1 | 8.7 | 5.4 | 2.6 | 0.4 | 0.4 | 2.1 | 6.2 | 9.7 | 10.2 | |
Източник: www.weather.gov.hk [1] |
Културни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Най-известната забележителност в Казабланка е джамията „Хасан II“ – най-голямата модерна джамия в целия ислямски свят. Тя отстъпва по големина, както изисква канонът, само на древната Масджид ал-Харам в Мека. „Хасан II“ е построена от 1986 до 1993 г. от краля на Мароко в чест на баща му Хасан II по проект на френския архитект Мишел Пинсо. Вътрешността ѝ побира до 25 000 вярващи. Минарето ѝ е високо 210 метра. В джамията влизането на немюсюлмани е ограничено, но се допуска на групи няколко пъти дневно, извън тях това понякога е възможно срещу определен „бакшиш“. Архитектурната стилистика е типична за традиционната ислямска храмова архитектура в Магреба, но се отличава със силно впечатляваща колосалност и изумителни орнаменти. Издигната е на обширен стилобат на самия бряг на Атлантическия океан, неговите приливи и отливи и гледката на високите вълни внушително допълват възприятието на храма.
Друг забележителен обект е фарът на Казабланка. Със своя висок 45 метра силует неговата кула, издигната в 1905 г., доминира крайбрежните плажове и заведения.
Международни отношения
[редактиране | редактиране на кода]Побратимени градове
- Алжир, Алжир
- Бордо, Франция (от 1988)
- Брюксел, Белгия
- Джакарта, Индонезия
- Джида (град), Саудитска Арабия
- Дубай, Обединени арабски емирства
- Измир, Турция (от 1999)
- Куала Лампур, Малайзия[1]
- Монреал, Канада (от март 1999)
- Рим, Италия
- Санкт Петербург, Русия
- Токио, Япония
- Чикаго, САЩ (от 1982)
- Шанхай, Китай (от 1986)
Партньори
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.urc.or.jp, архив на оригинала от 28 март 2009, https://web.archive.org/web/20090328174817/http://www.urc.or.jp/summit/summit/map/more_e.php?id=0605&apcs_mbr=715654f62317576a55d2271bbc82c814, посетен на 11 март 2008