Катул – Уикипедия

Гай Валерий Катул Gaius Valerius Catullus
древноримски поет
Бюст на Катул в Сирмионе
Роден	около 84 г. пр.н.е. Верона, Римска република
Починал	около 54 г. пр.н.е. (30 г.) Рим, Римска република
Литература
Жанрове	елегия, епиграма, епиталамий, епилион
Семейство
Партньор	Клодия
Гай Валерий Катул в Общомедия

Гай Валерий Кату̀л (на латински: Gaius Valerius Catullus) е римски поет от 1 век пр.н.е.

Роден е в град Верона, провинция Цизалпийска Галия, през 87 пр.н.е.^[1] в знатно семейство. Според Светоний^[2] бащата на Катул бил в приятелски отношения с Цезар. Около 60 пр.н.е. Катул се преселва в Рим, където се сприятелява с историка Корнелий Непот, поетите Лициний Калв и Хелвий Цина и оратора Хортензий Хортал. Влюбва се в Клодия, сестра на Клодий Пулхер и съпруга на Квинт Цецилий Метел Целер, която възпява в стиховете си под името „Лесбия“.

Въпреки знатния си произход и връзките си с представители на елита Катул страни от обществения живот и се отнася с насмешка към политическите борби в Рим. В стиховете си не се колебае да се подиграва със силните на деня като Цезар,^[3] към когото отправя и следното двустишие:

Цезаре, вярвай, съвсем не желая на теб да се нравя,

никак не искам да знам чер ли си, или си бял.^[4]

През 57 пр.н.е. Катул съпровожда приятеля си Гай Мемий Гемел, който е назначен за управител на провинция Витиния. На връщане минава през Ретей в областта Троада, за да почете гроба на брат си.^[5] Умира в Рим, вероятно през 54 пр.н.е.

Катул е част от т.нар. „нови поети“ (на латински: poetae novi) или „неотерици“ (от гръцкото neoteroi – „(по-)млади“). Това е група млади поети, които се противопоставят на владеещото римската литература преклонение пред миналото и изконните римски ценности и по образеца на елинистическите поети се обръщат към вътрешните преживявания и се стараят да създават остроумни и изящни стихове, демонстриращи таланта и начетеността им. Предпочитани са малките форми – лирика, елегии, епиграми, малки епоси (епилиони). Самият Катул нарича произведенията си „шеги“ (на латински: nugae).

От поезията на Катул е запазен сборник със 116 стихотворения, посветен на историка Корнелий Непот. Сборникът е бил запазен в един-единствен ръкопис, открит в началото на 14 век във Верона и впоследствие изгубен.

Първите 60 стихотворения са в различни стихотворни размери като Фалеков стих (единадесетосричник), холиямб, сапфическа строфа, Асклепиадов стих и т.н. Много от тези размери са въведени в римската поезия за пръв път именно от Катул. В центъра на сбирката са поставени няколко по-големи поеми – две сватбени песни (LXI и LXII), поема за Атис (LXIII); епилион за сватбата на Пелей и Тетида (LXIV); и четири елегии (LXV-LXVIII). Останалата част от сборника съдържа кратки стихотворения в размер елегически дистихон.

Най-много са стиховете, посветени на любовта към Лесбия, които разкриват бурните чувства на поета във всичките им проявления – любов и омраза, страдание и радост, преданост и ревност, възторг и разочарование. Друга голяма група стихове е свързана с приятелите и неприятелите на Катул – шеговит и благ към едните и груб и циничен към другите. Сбирката включва и два превода от гръцки – „Струва ми се равен на боговете“ (LI, по Сафо) и „Къдрицата на Береника“ (LXVI, превод на елегия на Калимах).

• Катул. Стихотворения. Превод от латински Яна Букова. Стигмати. София, 2010.
  • Изданието съдържа цялата запазена поезия на Катул, обширна уводна статия и бележки.

• Симона Стоянова. „Катул и Байрон – влияние и подражание“. – Ах, Мария, 2011. Обсебена от Античността.

• Поезия на Катул в Литернет
• Произведения на Гай Валерий Катул в проекта Гутенберг

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN RSL ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF