Кафявозъбки – Уикипедия

Кафявозъбки

Сивокоремна дългоопашата белозъбка (C. russula)

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) разред: Насекомоядни (Eulipotyphla) семейство: Земеровкови (Soricidae) триб: Soricini род: Кафявозъбки (Sorex)

Научно наименование

Soricini Fischer von Waldheim, 1814 Sorex Linnaeus, 1758

Кафявозъбки в Общомедия

[ редактиране ]

Кафявозъбките (Sorex) са род дребни бозайници от семейство Земеровкови (Soricidae), включващ повечето широко разпространени в умерените зони на Северното полукълбо видове земеровки. Срещат се и в някои планински области на Еквадор, Колумбия и Венецуела. В България се срещат два вида - обикновена кафявозъбка (Sorex araneus) и малка кафявозъбка (Sorex minutus).

Кафявозъбките са сравнително дребни, с дължина на тялото 40-90 mm и маса 2-16 g. Козината е къса и мека, горната страна на тялото е кафява до черна, а долната обикновено е по-светла. Размерът и формата на черепа се променя с възрастта, като преминава през няколко етапа. При някои видове се наблюдава феномена на Денел – размерът на тялото и черепа намаляват през зимата, като адаптация за намаляване на загубите на енергия през студения сезон.^[1]

Подобно на останалите земеровки, кафявозъбките имат дълги заострени муцуни, малки уши, които често са труднозабележими, и мирисни жлези по страничната част на тялото. Зрението им обикновено е слабо и разчитат на слуха и обонянието, за да улавят храната си, главно насекоми. Някои видове използват и ехолокация в ултразвуковия спектър.