Кендрик Ламар – Уикипедия

Кендрик Ламар
Kendrick Lamar
американски рапър
2018 г.
Роден
17 юни 1987 г. (37 г.)
Музикална кариера
ПсевдонимK.Dot,[1] Kung Fu Kenny, Oklama, King Kunta, King Kendrick[2]
СтилХардкор хип-хоп, алтернативен хип-хоп, гангста рап
Инструментивокал
Активностот 2004 г.
ЛейбълTop Dawg Entertainment, „Интерскоуп Рекърдс“, „Афтърмат Ентъртейнмънт“, PGLang
Семейство
Деца2

Уебсайтoklama.com
Кендрик Ламар в Общомедия

Кендрик Ламар Дъкуорт, известен като Кендрик Ламар (на английски: Kendrick Lamar), е американски рапър и текстописец.

Роден е на 17 юни 1987 г. в Комптън, Калифорния. Известен със своите прогресивни музикални стилове и текстове, засягащи социални въпроси, Ламар се превръща в един от най-влиятелните личности в музикалната индустрия. В тинейджърскиите си години Кендрик се изявява със сценичното си име K.Dot. През 2005 г. подписва договор с независимата звукозаписна компания Top Dawg Entertainment, а през 2012 г. подписва с Aftermath и Интерскоуп Рекърдс. Ламар е член-основател и на хип-хоп супер-групата Black Hippy, заедно със своите колеги от компанията рапърите Schoolboy Q, Jay Rock и Ab-Soul.[3] След като става част от Black Hippy, K.Dot захвърля досегашнят си псевдоним и го замества с неговото лично първо име и презиме.

Прeз 2011 година Кендрик Ламар дебютира с първия си студиен албум Section.80. Албумът получава одобрението на критиците и моментално се нарежда на едно от челните места за дигитални хип-хоп албуми на годината.

През 2012 г. Ламар сключва звукозаписна сделка с Aftermath Entertainment на Доктор Дре, под егидата на Interscope Records, и в края на октомври издава втория си студиен албум Good Kid, M.A.A.D City. Албумът печели широко признание от критиците и страхотен търговски успех, включващ хитовите сингли;

Swimming Pools (Drank), Bitch, Don’t Kill My Vibe и Backseat Freestyle. С пускането достига номер две в американската класация Billboard 200 и по-късно достига платинен статус от Recording Industry Association of America (RIAA). В началото на 2013 г. MTV коронясват Ламар като номер 1 Hottest MC in the Game в техния годишен списък.[4] Той получава и общо 7 Грами номинации на 56-те награди, включително Best New Artist, Album of the Year, Best Rap Song.

През 2015 излиза третият албум на Ламар To Pimp A Butterfly. Записът дебютира на първо място в Billboard 200 и е посрещнат с изключително добри отзиви от критиката, която хвали Ламар за амбициозния му музикален размах и актуалните за социалния контекст и времето текстове. Албумът е номиниран за Албум на годината на 58-ите награди Грами[5] и намира място в годишните класации за най-добрите албуми на Ролинг Стоун, Билборд, Пичфорк и българската медия Бойскаут.[6]

През 2018 албумът му DAMN получава наградата Пулицър за музика.[7]

Студийни албуми

Компилационни албуми

  1. Nadine Graham. Kendrick Lamar: The West Coast Got Somethin' To Say // 6 януари 2011 г. Посетен на 16 април 2022 г. (на английски)
  2. genius.com
  3. Jay Rock, Kendrick Lamar, Ab-Soul and Schoolboy Q form quasi-supergroup Black Hippy. Pop & Hiss. Los Angeles Times.
  4. "Kendrick Lamar Brings Crown To Compton As 'Hottest MC In The Game" // Архивиран от оригинала на 2014-03-12. Посетен на 2014-11-30.
  5. Билборд. "Kendrick Lamar on 11 Grammy Nominations: 'I Want All of Them"
  6. Бойскаут Топ 50 Албумите на 2015, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304141430/http://top50albums2015.boyscoutmag.com/home?page=5#album-2, посетен на 6 януари 2016 
  7. life.dir.bg
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kendrick Lamar в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​