Кимерийци – Уикипедия
Кимерийците (Kimmerier, Cimmerians, Kimmerians; на гръцки: Κιμμέριοι, Kimmerioi; асирийски: Gimir-ri/Gimir-rai, Gimir, библейски: Гомер), са народ на конници номади.
Според гръцките автори като Херодот те са населявали Кимерийския Босфор (днешния Керченски проток между Крим и Южна Русия) и в Северен Кавказ.
Кимерийците са били трако или ирано-говорещи, които под натиска на скитите са мигрирали през 7 – 8 век пр.н.е. от северното Причерноморие в Задкавказието.[1][2][3]
През 696 – 695 г. пр.н.е. завоюват Фригия. Достигат върха на могъществото си през 652 г. пр.н.е., след като завземат Сарди, столицата на Лидия. Скоро след това обаче са победени от лидийците и името им спира да се споменава[2].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ (англ.) Gordon, Bruce. Regnal Chronologies // Архивиран от оригинала на 2019-10-23. Посетен на 8 май 2013.
- ↑ а б Cimmerian // Енциклопедия Британика, 20 юли 1998. Посетен на 21 февруари 2018. The origin of the Cimmerians is obscure. Linguistically they are usually regarded as Thracian or as Iranian, or at least to have had an Iranian ruling class (на английски)
- ↑ (англ.) J. Harmatta: „Scythians“ UNESCO Collection of History of Humanity: Volume III: From the Seventh Century BC to the Seventh Century AD, Routledge/UNESCO. 1996, p. 182
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- ((de)) Hermann Sauter: Studien zum Kimmerierproblem; Saarbrücken 2000; ISBN 3-7749-3005-8