Кирилски цифри – Уикипедия

Часовникова кула с кирилски числа в Суздал

Кирилските цифри са бройна система, основана на кирилицата, използвана в Първата българска държава и от южните и източните славяни.^[1] В Руската империя са в употреба до началото на 18 век, когато цар Петър Велики ги заменя с арабски цифри.^[2]^[3] Кирилските цифри все още се срещат в книгите, написани на църковнославянски език.^[4]

Системата е полудесетична, основана е на йонийската бройна система и е написана със съответната графема на кирилица.

Отделна буква е зададена за всяка от единиците (1, 2,... 9), десетиците (10, 20,... 90) и стотиците (100, 200,... 900). Числата се пишат и четат предимно от ляво надясно с изключение на числата от 11 до 19 (които се четат и пишат от дясно наляво).

За да се преобразуват от кирилски към арабски числа, трябва да се покажат всички цифри. За да се различават числата от текста, се добавя титло над цифрата. Ако числото надвишава 1000, се добавя знак за хиляда ҂ (U+0482) преди фигурата.

Примери:

– 1706
– 7118

Глаголическите цифри се използват по подобен принцип, с изключение че цифрите се задават спрямо азбучния ред на глаголицата, а не спрямо реда на гръцката азбука.

Примерни цифри

1	2	3	4	5	6	7	8	9	10
҃А	҃В	҃Г	҃Д	҃Е	҃Ѕ	҃З	҃И	҃Ѳ	҃І
11	12	13	14	15	16	17	18	19	20
҃АІ	҃ВІ	҃ГІ	҃ДІ	҃ЕІ	҃ЅІ	҃ЗІ	҃ИІ	҃ѲІ	҃К
21	22	23	24	49	78	115	125	713	763
҃КА	҃КВ	҃КГ	҃КД	҃МѲ	҃ОИ	҃РЕІ	҃РКЕ	҃ѰГІ	҃ѰѮГ

Вижте също

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Кирилски цифри.

Източници

↑ Dejić, Mirko. How the old Slavs (Serbs) wrote numbers // BSHM Bulletin: Journal of the British Society for the History of Mathematics 29 (1). 2013. DOI:10.1080/17498430.2013.805559. с. 2 – 17.
↑ Chrisomalis, Stephen. Numerical Notation: A Comparative History. Cambridge, England, Cambridge University Press, 2010. ISBN 978-1-139-48533-3. с. 180 – 182.
↑ Yefimov, Vladimir. Language Culture Type: International Type Design in the Age of Unicode. New York City, Graphis Press, 2002. ISBN 978-1932026016. с. 369 – 147.
↑ Looijen, Maarten. Over Getallen Gesproken/Talking About Numbers. 2nd. Zaltbommel, Netherlands, Van Haren Publishing, 2015. ISBN 978-94-018-0601-5. с. 59 – 60.

[1] Dejić, Mirko. How the old Slavs (Serbs) wrote numbers // BSHM Bulletin: Journal of the British Society for the History of Mathematics 29 (1). 2013. DOI:10.1080/17498430.2013.805559. с. 2 – 17.

[2] Chrisomalis, Stephen. Numerical Notation: A Comparative History. Cambridge, England, Cambridge University Press, 2010. ISBN 978-1-139-48533-3. с. 180 – 182.

[3] Yefimov, Vladimir. Language Culture Type: International Type Design in the Age of Unicode. New York City, Graphis Press, 2002. ISBN 978-1932026016. с. 369 – 147.

[4] Looijen, Maarten. Over Getallen Gesproken/Talking About Numbers. 2nd. Zaltbommel, Netherlands, Van Haren Publishing, 2015. ISBN 978-94-018-0601-5. с. 59 – 60.

[1]

[2]

[3]

[4]