French
DeutschКиселица (община Царево село) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Киселица.
| Киселица Киселица | |
| — село — | |
.jpg) Църквата „Свети Георги“ | |
  Киселица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Царево село |
| Географска област | Осоговия |
| Надм. височина | 710 m |
| Население | 35 души (2002) |
| Пощенски код | 2320 |
| Киселица в Общомедия | |
Киселица (на македонска литературна норма: Киселица) е село в община Царево село на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Осоговия в южното подножие на планината Осогово до границата с Република България.
История
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XX век Киселица е село в Малешевската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Киселица е малко село със 122 души жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Киселица има 144 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Киселица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Според преброяването от 2002 година селото има 35 жители.[4]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 34 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140 – 141. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 851.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| ||||||||
