Кладенци (област Добрич) – Уикипедия

Кладенци
Кладенци 43.711083, 27.246023 Кладенци
Общи данни
Население	73 души[1] (15 март 2024 г.) 3,85 души/km²
Землище	19,166 km²
Надм. височина	252 m
Пощ. код	9497
Тел. код	05758
МПС код	ТХ
ЕКАТТЕ	37157
Администрация
Държава	България
Област	Добрич
Община    – кмет	Тервел Симеон Симеонов (ГЕРБ; 2019)

Кладенци е село в Североизточна България, област Добрич, община Тервел.

Селото се намира в северозападния край на Добричка област, близо до пресечната точка на границите с Шуменска и Силистренска области.

По стар проект в непосредствена близост до него преминава и завършва малко след това новият първокласен шосеен път Добрич - Русе.

Релефът е равнинен, в близост до селото има освен много земеделски площи, малко по размери и брой пресечени и гористи местности, населени с различни видове диви животни. Обширните поля са прорязани с много и перпендикулярно разположени един спрямо друг пояси.

Климатът е типично умерен-континентален. Пролет – малко закъсняваща, но бърза, като развитие. Лято – сухо и много горещо. Есен – дъждовна. Зима – дълга и студена.

Селото придобива съвременния си етнически състав от ~100% българи след спогодбата за връщане на Южна Добруджа на България няколко дни след Димитровден 1941 година(едно от малките полезни за България последствия от Втората Световна Война и съюзничеството ни с Третия Райх). Тогава почти всички българи населяващи околностите на Констанца (Румъния) са се преселили в освободените от румънци села в Южна Добруджа. Някои от дошлите пренасят имената на селата си от Румънско в България: Камъна → Нова Камена.

Ако се погледне още по-назад във времето, това са преселници – бежанци от времето на Руско-турските войни в началото на XIX век, намерили спасение от турците, изселили са се от разни части на България, но предимно от селищата от Южния склон на Балкана – от Сливен, Котел и селата около им.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[2]

Селото е населено от православни християни. Има един православен храм св. Димитър, но няма свещеник.

Читалище със затихнали функции.

До селото се намира старобългарско селище от Ранното Средновековие, което е разкопано от археолозите. Находките са публикувани в монография. Има предположения, че в околностите на селото – в посока към съседното село Скала, се е намирала крепост (сред първите – от времето на хан Аспарух), която обаче не се е запазила.

Макар релефът да е предимно равнинен в посочената местност съществуват природни скални образувания, подобни на хълмовете Царевец и Трапезица във Велико Търново. В същата местност има пещера с прораснало от дъното ѝ и излязло над повърхността дърво, населена с прилепи. Има предания за скрито в нея турско злато.

Селски сбор на 7 ноември.

Село Кладенци и село Н. Камена са населени с православни християни, наречени преселци, които идват от Румъния, от села около Тулча и Констанца (Кюстенджа) например, като Panduru (Потур), Camena (Камъна), а по-рано живели в Централна България – в Севлиево, Търново, Габрово, Котел и др.

Интересно съвпадение е, че храмовете в Camena и Кладенци са на името на св. Димитър.

Старите имена на селата Panduru (Потур), Camena (Камъна) означават съответно Грънчар и Поезия (Поема).

• Станчо Ваклинов, Станислав Станилов. „Кладенци – ранносредновековно българско селище“. Варна, Георги Бакалов, 1981, 88 с.
• Пламен Николов. „Кан Омуртаг вдигнал могила край Кладенци“