Клане в Долгаец – Уикипедия

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, правопис, проверка на източниците. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

Клането в Долгаец е клане, извършено от български комити и арнаутски качаци над селяните от прилепското сърбоманско село Долгаец през 1915 година.^{[1][необходимо е уточнение]}

През 1915 година, в разгара на Първата световна война, в Прилепския край на Вардарска Македония – село Долгаец ,е обезлюдено.^{[източник? (Поискан преди 16 дни)]}Този трагичен епизод, извършен от албанска чета под ръководството на Исмаил Ахмед Малачка от село Църнилище, в съюз с български комити и Сборната рота на поручик Тодор Панов.^[2]

Селата в подножието на Бабуна – Богомила, Гостиражни, Стровия, Долгаец и други – са били част от пострадалите по време на войната^{[източник? (Поискан преди 16 дни)]}. След преминаването на Конния отряд през тези територии, така наречената Сборна рота на поручик Панов взема нещата в свои ръце. Под претекста на патриотизъм и обвинения в сърбоманство, ротата извършва жестоки действия срещу местното население. Жертвите са местно население, обвинени в лоялност към сръбската власт.^[2]

Поручик Тодор Панов и неговата рота са мотивирани от патриотични чувства. Местното население става жертва на клане, като са обвинени сърбоманство.^{[3][необходимо е уточнение]}

Клането започва на 1 октомври 1915 година, когато Конната дивизия под ръководството на поручник Тодор Панов слиза от планината Бабуна и навлиза в Прилепското поле.^{[източник? (Поискан преди 16 дни)]} Първият удар е нанесен върху селото Гостиражни, където селяни са подложени на убийства и грабежи.^{[източник? (Поискан преди 16 дни)]} След като кръвопролитието в Гостиражни приключва, Сборната рота и съюзниците ѝ продължават към съседните села.Прочистването на района се разпростира до Долгаец, Стровия, Маргари, Костинци и Църнилище. В Църнилище, откъдето произхожда Исмаил Ахмед Малачка, албанците се включват с още по-голяма ярост, ограбвайки домовете на местните жители и избивайки ги под претекста на тяхната лоялност към сръбската власт.^{[4][необходимо е уточнение]}

Според доклад от 1916 г., ВМРО под ръководството на Тодор Александров и Александър Протогеров извършва убийства в Македония обявени като борба със сърбоманството. Организацията контролира региона чрез свои хора на ключови позиции, като действията ѝ са подкрепяни от военните власти.^{[5][необходимо е уточнение]}

В Прилепско Мила Гюрлуков заедно със Стефан Алябаков и други четници се отдава на зулуми върху местното сърбоманско, но и българско население с цел събиране на пари. Арестуван е и проведената анкета докадва обвиненията, но е освободен след натиск върху военните власти от Тодор Александров.^[6]

След пробива на Солунския фронт и възвръщането на Вардарска Македония под сръбска власт, започва съдебно разследване за зверствата, извършени по време на войната. Делото, свързано с клането в Долгаец и другите прилепски села.^{[4][необходимо е уточнение]}

Портал „Македония“