Клиторът (на латински: clitoris; на гръцки: κλειτορις – „малък хълм“) е еректиращ се анатомичен орган, част от външните женски полови органи. Външната част (главичката) на клитора има между 6000 и 8000 нервни окончания. За сравнение главичката на пениса има около 6000.[1] Това прави клитора един от най-чувствителните на допир органи в човешкия организъм.
Клиторът се намира в предната част на женската вулва, в участъка между уретрата и пубиса. Обикновено той е прикрит във вътрешността между големите срамни устни в така наречената „срамна бразда“. Може да бъде забелязан при разтваряне встрани на срамните устни. Визуално видимата му част наподобява на малка (или по-голяма) пъпчица, кожна издатинка. При различните жени клиторът има различна форма, обем, плътност и дължина.
Двете крачета на клитора (crura clitoridis) са шуплести кавернозни тела, които набъбват; обвити са със съединителнотъканна обвивка (albuginea); разположени са на нискоходящите, клонове на os pubis, в основата на големите лабии (labia pudendi majora) и са прикрепени към периостта на костта. На долния край на симфизата двете крачета се сливат помежду си и образуват тялото на клитора (corpus clitoridis). Това е единично цилиндрично тяло, дълго 2 – 2,5 cm (при ерекция 3 – 4 cm), което е прикрепено към долния ръб на симфизата с lig. suspensorium и завършва със закръглен край, наречен главичка на клитора, покрита от praeputium clitoridis, по чиято вътрешна страна има много мастни жлези, които отделят смегма (smegma clitoridis).
Клиторът няма биологична значимост за женския организъм, но допринася за приятното усещане по време на сексуален акт у жената. Стимулацията на клитора става чрез физически допир или натиск, механични средства и други дразнения; и води до изпълването му с кръв, набъбване и втвърдяване (т.нар. клиторна ерекция).
French
Deutsch
