Книга за джунглата (филм, 1967) – Уикипедия

Книга за джунглата
The Jungle Book
Режисьори	Волфганг Райтерман
Продуценти	Уолт Дисни
Сценаристи	Лари Клемънс Ралф Райт Кен Андерсън Ванс Гери
Базиран на	Книга за джунглата от Ръдиард Киплинг
В ролите	Фил Харис Себастиан Кабо Джордж Сандърс Стърлинг Холоуей Джон Абот Луи Прима Брус Райтерман
Музика	Джордж Брунс
Монтаж	Том Акоста Норман Карлисъл
Филмово студио	Уолт Дисни Продъкшънс
Разпространител	Буена Виста Дистрибюшън
Премиера	18 октомври 1967 г. (САЩ)
Времетраене	78 минути
Страна	САЩ
Език	английски
Бюджет	4 млн. щ.д.
Приходи	205,844 млн. щ.д.[1]
Външни препратки
IMDb Allmovie
Книга за джунглата в Общомедия

„Книга за джунглата“ (на английски: The Jungle Book) е американски анимационен музикален приключенски фентъзи филм от 1967 г., продуциран от Уолт Дисни Прадакшънс и издаден от Буена Виста Дистрибушън. Филмът е базиран на историите за „Маугли“ от едноименната книга от Ръдиард Киплинг от 1894 г. Това е последният пълнометражен анимационен филм, продуциран от Уолт Дисни, който умира по време на продукцията му. Режисиран е от Волфганг Райтерман със сценарий от Лари Клемънс, Ралф Райт, Кен Андерсън и Ванс Гери и е озвучен от Фил Харис, Себастиан Кабо, Луи Прима, Джордж Сандърс, Стърлинг Холоуей, Джон Абот и Брус Райтерман. Сюжетът на филма проследява Маугли, израснал и отгледан в индийската джунгла от вълци, докато приятелите му, пантерата Багира и мечката Балу, се опитват да го убедят да напусне джунглата, преди да пристигне безмилостният тигър Шир Хан.

Ранните версии както на сценария, така и на саундтрака следват по-детайлно творбата на Киплинг, с драматичен, тъмен и зловещ тон, който Дисни не иска в своя филм, което води до замяната на сценариста Бил Пийт и композитора Тери Гилкисън.

Премиерата на Книга за джунглата е на 18 октомври 1967 г. Филмът е приет положително, с признание за саундтрака си, включващ пет песни на братята Шърман и една от Гилкисън. С приходи от 23,8 милиона долара в световен мащаб, филмът първоначално е вторият най-касов анимационен филм на „Дисни“ в Съединените щати и Канада,^[2] деветият най-касов филм от 1967 г. и също е успешен по време на преизданията си. Филмът е успешен и по целия свят, превръщайки се в най-касовия филм в Германия по брой зрители.^[3] „Дисни“ издава игрална адаптация през 1994 г. и анимационно продължение, Книга за джунглата 2, през 2003 г.; игрален римейк, съчетан с анимация, режисиран от Джон Фавро, е издаден през 2016 г., като продължението на този филм е в процес на разработка.

• Брус Райтерман – Маугли, осиротяло момче, обикновено наричано от другите герои "човешко дете".
• Фил Харис – Балу, бърнеста мечка, който води безгрижен живот и вярва в това, че добрите неща в живота идват от само себе си.
• Себастиан Кабо – Багира, сериозна черна пантера, която е решена да върне Маугли обратно в селото и не одобравя безгрижния подход на Балу към живота.
• Луи Прима – Крал Луи, орангутан, който иска да бъде човек и иска от Маугли да го научи да прави огън.
• Джордж Сандърс – Шир Хан, интелигентен и изтънчен, но безмилостен бенгалски тигър, който мрази всички хора заради страха, който изпитва към техните оръжия и огън, и иска да убие Маугли.
• Стърлинг Холоуей – Каа, индийски питон, която също търси Маугли, за да го погълне, но комично се проваля всеки път.
• Джей Пат О'Мали – Полковник Хати, индийски слон / Бъзи, лешояд
• Верна Фелтън – Уинифред, съпругата на полковник Хати.
• Клинт Хоуард – Младши, синът на полковник Хати

• „Книга за джунглата“ в Internet Movie Database

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Jungle Book (1967 film) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​