Европейски козодой – Уикипедия

Козодой

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) (без ранг): Архозавроморфи (Archosauromorpha) (без ранг): Архозаври (Archosauria) (без ранг): Динозавроморфи (Dinosauromorpha) (без ранг): Динозавроподобни (Dinosauriformes) разред: Гущеротазови (Saurischia) (без ранг): Неотераподи (Neotheropoda) клон: Целурозаври (Coelurosauria) клон: Neocoelurosauria клон: Манираптообразни (Maniraptoriformes) клон: Манираптори (Maniraptora) (без ранг): Авиали (Avialae) клас: Птици (Aves) разред: Козодоеподобни (Caprimulgiformes) семейство: Козодоеви (Caprimulgidae) род: Козодои (Caprimulgus) вид: Козодой (C. europaeus)

Научно наименование

Caprimulgus europaeus Linnaeus, 1758

Разпространение

Козодой в Общомедия

[ редактиране ]

Европейският козодой (Caprimulgus europaeus), известен още като нощна лястовица или мраченик или само Козодой, е нощна прелетна птица, единствен представител на разред Козодоеподобни в Европа и западната половина на Азия. Среща се и в България.

Козодоят е с големината на кос, дължина на тялото 26 см и размах на крилете 55 см., крилете и опашката са дълги и тесни - приспособени за бърз и маневрен полет. Клюнът е къс и нежен, а устата много широка с осезателни четинки в ъглите. Очите са големи и черни. Окраската е кафеникава с множество тъмни петна, ивици и щрихи, наподобявайки напуканата кора на дърво. Има слабо изразен полов диморфизъм. При мъжките първите три махови пера и крайните две опашни пера са с бели петна по външното ветрило, а при женските и младите птици тези петна са по-тъмни с жълтеникав оттенък.

Козодоят е самотна нощна птица с бърз и безшумен полет, която лови насекоми във въздуха, но понякога се храни и на земята, разнообразявайки диетата си с червеи, охлюви, дребни жабчета и др. След залез издава присъствието си с характерен монотонен механичен звук, наподоняващ монотонно жабешко крякане, заради което в съчетание с външността си е наричан още летяща жаба. Издава и редица други звуци, които през брачния период са съпроводени с маневрен полет и шумно припляскване с криле. През деня лежи неподвижно на земята или кацнал на дебел хоризонтален клон и благодарение на отличния си камуфлаж е почти незабележим. Обитава гори, но се среща и в открити местности с храстова растителност, дори и в полупустинни райони. Почти навсякъде е прелетна птица, като в България долита през април-май от Централна и Южна Африка, където зимува, а отлита на юг през октомври.

При застудяване и липса на храна козодоят може да изпадне в летаргично състояние за няколко дни, като дишането му постепенно се забавя, телесната температура пада и тялото му се вцепенява до затоплянето на времето.

Размножителният период започва през май с токуване на мъжкия – издава продължителен многотонен звук, който се снишава и прекъсва от няколко провиквания и е съпроводен с маневрен полет и шумно пляскане с криле. Женската не прави гнездо; снася направо на земята или в малка дупка две издължени бели яйца, изпъстрени с кафяви петна, които двойката мъти на смени в продължение на 30 дни. Малките се излюпват през деня. Те растат бързо и ако се наложи напускат гнездото преди да се научат да летят. В лоши години някои двойки отглеждат и второто люпило през септември.

Поради нощната му активност, начинът на живот на козодоя дълго време е бил обвит в тайнственост. В редица европейски страни е разпространено вярването, че нощем тази птица долита при стадата кози, за да дои животните с широката си уста. Оттам идва и научното му наименование – от лат. Caprimulgus: дояч на кози. Всъщност козодоите се навъртат около домашните животни заради изобилието от паразитиращи насекоми и такива, привлечени от животинската тор.